Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 209

Изведнъж каретата потегли пак, все по-бързо и по-бързо. Скоро след това Мелани чу бесния тропот на друга карета, която бързо се приближаваше. Чу го и Дом. Той измърмори беззвучно нещо под носа си, дръпна единия от умрелите настрана и се хвърли на седалката, за да погледне през задния прозорец.

Шумът, с който каретата се приближаваше, сега стана по-силен. В следващия миг един файтон мина покрай тях. На капрата седеше Роланд. Черната му коса се вееше, а конете гледаха диво с пяна около ноздрите. Умело и точно той блъсна едното колело на тежката затворена карета. Мъжът на капрата не беше опитен в управлението на такова тромаво возило. Каретата се отклони от пътя.

Предното колело затъна в канавката, каретата заора във високия банкет и се закачи за корена на някакво дърво. Едно от колелата се строши по средата и каретата се разтресе. Конете изцвилиха, а спиците се разлетяха на трески. Същевременно отекна пронизителен вик на мъж. Каретата се разтресе още няколко пъти, после спря.

Нощният въздух беше хладен и чист, върху Мелани падна ясна лунна светлина, когато вратата се отвори.

— Милостиви Боже — чу тя въздишката на Роланд. Погледна към облените в кръв трупове на пода между седалките.

— За щастие — изрече Дом провлачено — жена ти не е мъртва, само малко поразтърсена.

Надигна се от мястото си и слезе.

Мелани се надигна, придърпа отпред разкъсания корсаж на роклята си и протегна ръка на Роланд. Той я изправи на крака, а ръката му беше топла и силна, когато я извади от каретата.

— Всичко наред ли е с теб? — попита със спокоен глас и погледна лицето й на лунната светлина.

Тя кимна. Преди да успее да каже нещо, Дом нададе сподавен вик. Иззад завоя към тях идваше друга карета, последвана от още една. Първата карета беше на Мелани. Джим седеше на капрата, а Колийн подаваше глава от прозореца. След нея спря Джон Куитман и скочи на земята. Губернаторът хвърли само бегъл поглед към Мелани, преди да се отправи към конете. Те все още се опитваха да измъкнат повредената кола от канавката. В следния миг той извика от изненада. Под копитата на подивелите от страх коне лежеше трупът на последния Баскъм.

— Мелани, мила моя! — извика Колийн и се спусна към нея. — Какво щеше да стане с теб, ако кочияшът Джим не беше видял как те отвличат тези мъже! Не ми се иска дори да си представя!

Тя винаги се сещаше за всичко и сега държеше пелерината на Мелани в ръце. Майката на Роланд обви с нея раменете й и я прегърна с една ръка.

Роланд пусна Мелани.

— Върви с Колийн — помоли той тихо. — Идете у дома, в Гринлия.

Мелани се отправи към каретата, но още веднъж се обърна.

— А ти?

— Тук има още много работа — отговори той и хвърли поглед на Дом, който стоеше малко настрана и бе обърнал гръб на всички. — Една част от нея е задача на шерифа. Но има и още нещо за уреждане, което много отдавна трябваше да се уреди.

Мелани премести поглед от единия мъж към другия и усети, че я обзема ужасен страх. Искаше й се да каже нещо, да задава въпроси, да моли, но думите просто не искаха да излязат от гърлото й. Колийн я дърпаше към каретата. Тя пое дълбоко дъх, повдигна изцапаните си с кръв поли и тръгна по прашния път към каретата на Гринлия. На капрата Джим чакаше с вдигнат камшик.