Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 208

— Братята Баскъм имат някои идеи. В нощния живот на Ню Орлиънс са изчезнали много жени. Но те мислят, че най-добрата цена за теб ще получат от един капитан, който плава по крайбрежието на Северна Африка.

— Ти не можеш да направиш това! Съвестта ти никога няма да те остави на мира.

Той се изсмя сподавено.

— Каква съвест? Аз нямам такава. Не го ли знаеше?

— Не ти вярвам. Каквото и да си направил, ти все пак си джентълмен.

Той пое дълбоко дъх и погледна в тъмното надолу към нея.

— Джентълмен, защитник на безпомощни жени ли? — попита той тихо. — Искаш да ме изкараш по-добър, отколкото съм, лукава Мелани. Нямам нищо, освен обвивката, името и празните обещания. Не, не съм джентълмен, макар че можех да бъда такъв, ако ти беше дама.

Мелани вирна брадичката си.

— Каквото и да съм в твоите очи, Дом, аз винаги съм се смятала за дама.

Братята започнаха да ругаят.

— Стига приказки! — изръмжа единият. — По-добре започвай, Клемънтс. Нямам намерение да чакам цяла нощ. На много по-неудобни места вече съм се качвал на жени. В момента съм настървен като пръч. Ако не я вземеш ти и не свършиш, ще ти я отнема.

— Няма да направиш това — отвърна Дом сериозно. Промени малко позата си и в тъмното извади нещо от джоба на жилетката си.

— Хайде де! — подигра се мъжът.

Протегна ръка и сграбчи рамото на Мелани. Коприната се скъса, тя извика тихо, а гърдите й се оголиха. Пръстите на мъжа се забиха в нежната й плът, когато с другата си ръка хвана рамото й и я задърпа към себе си на седалката. Брат му на отсрещната седалка се изсмя гъгниво и взе да го насърчава.

Мелани вдигна ръце и заби нокти в лицето на мъжа, който я държеше, а отвратителната смрад на тялото му просто я задушаваше. Той мачкаше гръдта й до болка, ръката му страшно силно стискаше кръста й и тя имаше чувството, че ще го прекърши. Причерня й пред очите, но тя се извиваше и опитваше всичко, за да се изплъзне от лепкавата мокрота на устните му, които докосваха врата и раменете й.

Каретата се разклати, когато Дом стана, изправи се над мъжа, който държеше Мелани, и стовари юмрук върху черепа му. Мелани чу щракване, после изстрел, който проехтя толкова близо до нея, че почти я оглуши.

Другият се изправи и се сборичка с Дом, защото искаше да види какво става. Когато погледът му падна върху брат му, рухнал върху Мелани с голяма, кървяща дупка в главата, той нададе силен рев и сграбчи Дом за гърлото. Дом обърна револвера. Последва изстрел и вторият брат се свлече. Дом го остави да падне на седалката, после се обърна към Мелани. Дишаше на пресекулки и я гледаше как лежи, а кръвта на убития се процежда през роклята й. После протегна ръка да я измъкне изпод трупа. Тя прие помощта му, но в очите й се четеше ужас. В момента, в който я вдигна, тя пусна ръката му и падна на пода на каретата. Прикри се с треперещи пръсти, после вдигна края на полата си, за да избърше кръвта от раменете си, потръпвайки от погнуса.

Можеше да чуе как над главата й третият брат Баскъм крещи на конете и усети, че каретата забави ход. Той извика на братята си и като не получи отговор, подкара още по-бавно.