Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 210

Глава двадесета

Колийн се разтревожи, след като по пътя Мелани й разказа за събитията от вечерта. Щом се върнаха в Гринлия, се погрижи да се изкъпе и да изпие нещо силно. Поседяха още известно време по пеньоари и разговаряха. След като най-сетне се увери, че за Мелани няма последици от това, което й бяха сторили Дом и братята Баскъм, тя даде да се разбере, че иска да се оттегли в спалнята си. На вратата на салона се обърна още веднъж и погледна Мелани. Зелените очи на Колийн гледаха мъдро, докато разглеждаше косата й, обвила раменете й в червеникав блясък. Те не бяха споменали наистина нито дума, но все пак за Колийн беше абсолютно ясно, че Мелани се надява Роланд да дойде в Гринлия още преди да е преминала нощта. С усмивка и окуражаващ жест актрисата напусна стаята и тихо затвори вратата зад себе си.

Когато остана сама, Мелани се запъти към спалнята, за да чака там Роланд. После промени решението си. Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, толкова много неща, които трябваше да сподели. Нямаше да се унижи дотам, че да възбуди сетивата му, за да може да си спести неприятната истина.

Стана й хладно и запали огън. Въглищата вече пламтяха в червено, когато каретата изтрополи по площадката отпред. Беше изпратила Цицерон да си легне. За да не го събуди звънецът, изтича сама до входната врата и я отвори.

От колата не слезе Роланд, а Хлое Клемънтс. Още носеше роклята, с която беше облечена на приема у Куитманови, но когато се качи на верандата и влезе в осветения кръг, Мелани забеляза, че лицето й беше бледо, около очите имаше червени кръгове от плач и тя кършеше ръце пред гърдите си. Видя Мелани, спря и широко отвори очи, после се приближи.

— Мелани, аз… аз, извини ме, че идвам толкова късно, но трябва да говоря с теб. Става дума за Дом. И за Роланд.

— Е, добре — рече Мелани и отстъпи. — Влез.

Махна с ръка към салона, преди да затвори външната врата, и да я последва.

— Мелани… — започна Хлое.

— Ела и седни до огъня — покани я Мелани. — След дългото пътуване трябва да си замръзнала.

— Предпочитам да остана права — отвърна Хлое, но междувременно разсеяно се приближи до огъня и протегна ръце да се стопли. — Трябваше да те видя, Мелани, заради случилото се тази вечер. Разбираш ли… Роланд извика Дом на дуел. Уговориха се на разсъмване да се срещнат на островчето.

Мелани се извърна и протегна ръка да се подпре на перваза на камината.

— Не бях сигурна — отговори тя, — но си мислех, че ще се стигне дотам.

— Не бива да го допускаш! — извика Хлое. — Трябва да ги разубедиш!

— Аз? — Мелани обърна лице към Хлое. — Как бих могла да ги разубедя? Те няма да ме послушат.

— А защо не? — попита Хлое предизвикателно и се изправи. — В края на краищата ще се дуелират заради теб.

— Не е вярно. Не се бият за мен. Става въпрос за поведението на Дом към мен, а това е нещо друго.