Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 211

— О, да, зная, че не се държа добре. Но зная също, че ти го тласна към това. Откакто се омъжи за Роланд, той вече не е същият. От този ден трябваше да гледам как брат ми бавно се отдава на пиянство и на дивото си увлечение по теб и пропада — той чезнеше по жената, която всъщност трябваше да бъде негова. Вече не спи, не яде почти нищо, само седи, пие и гледа пред себе си. Най-лошото е, че вижда какво става с него. Понякога обвинява теб, понякога Роланд, но преди всичко — себе си.

— Мъчително е, зная — отговори Мелани. — Но въпреки това се питам защо дойде при мен. Защо не говориш с Дом?

— Той не ме слуша, напълно е обезумял. След тази вечер само една мисъл се върти в главата му: да убие Роланд или да бъде убит. За него съществува само едното или другото, няма средна възможност, и аз не съм сигурна дал и изобщо го интересува кое от двете ще се случи. И не ме съветвай да говоря с Роланд. Тъкмо от него идвам.

— Разбирам — рече Мелани.

— Не, нищо не разбираш, както и аз не разбирах нищо. О, да, бях толкова глупава да си помисля, че е станало недоразумение, защото флиртувах тази вечер е Роланд. Не знаех, че си била отвлечена. Мислех, че Дом е извикал Роланд на дуел, а не обратното. В Монмаут никой нямаше и най-малката представа какво се е случило, макар на всички да бе ясно, че нещо не е наред. Повечето гости само от благоприличие излязоха и се разотидоха. Тъкмо се канех и аз да тръгна, когато мъжете се върнаха — Дом, Роланд и губернатора Куитман. Оттеглиха се веднага в библиотеката и извикаха малкото господа, които все още бяха там. Естествено уговаряли са подробностите около дуела, но дамите не трябваше да знаят какво става. Все пак беше невъзможно напълно да скрият работата от нас. Ние разбрахме кои ще се дуелират и кои са секундантите. Джон Куитман се съгласи да бъде на разположение на Роланд. Сметнаха, че е най-добре през нощта Роланд да остане у Куитманови, за да се дуелират при еднакви условия, да не трябва след тази тежка нощ Роланд да изминава дългия път до Котънууд и обратно. Когато Роланд напусна библиотеката, не се присъедини повече към гостите, а отиде направо в гостната. Последвах го.

Мелани отиде до канапето и седна. Седеше със скръстени ръце и чакаше Хлое да продължи разказа си.

Хлое погледна към нея, устните й се разтеглиха в жална усмивка.

— Роланд изобщо не се зарадва, като ме видя. Дори се ядоса. Когато се опитах да говоря с него за Дом, той ми обясни, че спорът му с брат ми няма нищо общо с мен. Извини се, задето ми е създал впечатлението, че проявява интерес към мен. Без да го изрази с думи, ме накара да разбера, че ми е оказвал внимание, първо, за да те накара да ревнуваш, и второ — за да накара Дом да го извика на дуел. Това, което Дом искал да направи с теб, най-после му дало повод самият той да му хвърли ръкавицата.

Мелани я зяпна и попита:

— Да не искаш да кажеш, че през цялото време, откакто се върна от Куба, Роланд съзнателно се е стремил да принуди Дом да се дуелират?

— Да, точно така излиза. Разбираш ли, ако той застреля Дом, това ще е убийство. Трябва да го предотвратиш. Ти си единствената, която е способна да го стори.