Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 206

— Дом! — извика тя.

— Да, аз съм — потвърди той и се засмя странно, многозначително и иронично. — Този път щастието е на моя страна. Когато излязохте с Роланд, аз ви последвах. Да, последвах ви, толкова много ревнувах. Отначало не разбрах къде отидохте. Ходих напред-назад във вестибюла, после излязох навън. Реших да погледна дали каретата ви не е тръгнала и какво виждам? Теб. Сама. Без прислуга, без приятели, без роднини, без съпруг. Само теб. — Изсмя се отново. — Е, Мелани, какво очакваше? Ти беше тази, която ми каза, че трябва да опитам още веднъж.

— Ти си пиян! — кресна му Мелани. Той унесено поклати глава.

— Този път не съм пиян, а само опиянен от твоята красота и от желанието ми към теб. Наистина е твърде жалко, че не знаех колко услужлива ще се окажеш, като напуснеш къщата сама. Тогава можех да свърша работата си, без да наемам помощници. Колко жалко, но предполагам, че ще си заслужат възнаграждението. Насам, момчета, ето я тук!

От тъмнината изникнаха три едри фигури. Мелани наблюдаваше, вцепенена от недоумение и учудване, как се спуснаха към нея. Погледна Дом още веднъж, но той само се усмихваше и поглъщаше с алчен израз в очите стройните форми на тялото й.

Тя рязко се обърна и побягна. Не бе направила и три крачки, когато я хванаха отзад. Изкрещя с пълно гърло от ярост и страх.

Дом я държеше. Мелани отскубна ръката си и замахна към лицето му. Той парира удара с ръка, след това обви кръста й и запуши с другата устата й. Тя се извиваше и бранеше, опитвайки се да го ухапе по нежната кожа на дланта.

— Тук — чу го тя да пъшка, — хванете я за краката.

В следващия момент усети как я хващат здраво и грубо, как я вдигат и с провлачени стъпки я занасят до някаква затворена карета в сянката на дърветата. Един мъж отвори вратата и после скочи на капрата. Вдигнаха я и почти я хвърлиха в каретата. Ребрата й се удариха в седалката, тя се оплете в полите си и падна на пода. Преди да може да се помръдне, един от мъжете се отпусна върху нея и й изкара въздуха от дробовете, а друг сложи крак на хълбока й. Врата се затръшна. С тласък каретата потегли.

Мелани остана да лежи неподвижно и отново се опита да поеме въздух. Насили се да мисли, докато в съзнанието й се затвърдяваше ужасяващо откритие, от което й стана лошо и я обзе неописуем страх. Хората с Дом й бяха познати. Тя нямаше представа как се е добрал до тях, но животинските брадясали лица, лошият дъх и бруталните ръце бяха на мъжете, които смяташе, че много отдавна е оставила зад гърба си на Камино реал в една отдалечена странноприемница. Бяха братята Баскъм.

Каретата мина покрай къщата, зави и изтрополи по входната алея. На Мелани й се стори, че чува вик, но не бе сигурна. Звуците на някакъв валс, подигравателно сладки, отслабнаха и заглъхнаха съвсем, обгръщаха я само нощта, клатенето и тръскането на каретата и ръцете на мъжете, които я държаха.

— Дом! — изпъшка тя и с усилие седна, като усети груби горещи пръсти под полата си върху крака си.