Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 204

Дженифър Блейк

Танцуваха, докато останаха без дъх. Мелани се зарази от създалото се настроение. Бузите й бяха зачервени, в очите й имаше блясък, говорещ за смелост, и гледаше мъжа си с усмивка.

Светлата кожа на Търнър беше поруменяла, когато се осмели да изтанцува един валс с Мелани. Следващият валс тя танцува отново с Роланд. За полката я ангажира Джон Куитман. Той сам охотно признаваше, че не е най-добрият танцьор, но полка танцуваше учудващо умело, може би заради германското си потекло. С неудоволствие предаде Мелани на мъжа, който бе организирал лова.

След това вече не й липсваха кавалери. Дори жените се опитваха да разтеглят устни в подобие на усмивка. Накрая под предлог, че е останала без дъх, Мелани седна до домакинята.

— Мила моя — зарадва се Илайза, — мисля, че успяхме. Ти бе великолепна и показа точно толкова безгрижие, колкото трябва: Винаги съм твърдяла, че обществото се чувства привлечено от тези, които показват, че не го зачитат, и изключва онези, които искат по всякакъв начин да му угодят.

Мелани импулсивно стисна ръката на по-възрастната жена.

— Благодаря, беше чудесна вечер — прошепна тя и се обърна към Роланд, когато той застана зад стола й.

Един от малкото мъже, с които не танцува, беше Дом. Той многократно се опита да се приближи до нея, но тя винаги му се изплъзваше, приемаше поканите на други мъже, връщаше се при Роланд или се присъединяваше към Колийн, за да не скучае. Роланд невинаги можеше да избяга от Хлое, макар че Мелани не бе сигурна дали той полага истински усилия за това. За Мелани беше тежко изпитание да гледа двамата на танцовата площадка. Русото момиче по смешен начин се бе вкопчило в него, отпуснало се бе в ръцете му, трепкаше с мигли и издаваше устни напред, като че ли го предизвикваше да я целуне. Злобните погледи, които й хвърляше, колчем минеше покрай нея, не й помогнаха особено да си подобри настроението.

Оркестърът отново свиреше валс от Щраус. Илайза със смях направи някаква забележка. В момента, в който Мелани обърна глава да чуе думите й, видя Дом да идва към нея. Очите му я гледаха мрачно и бяха напрегнато съсредоточени, а той леко залиташе. До него вървеше сестра му и се усмихваше като котка, която тъкмо се спуска върху мишка. Нямаше измъкване. Мелани можеше само да седи и да гледа как Хлое обвива малките си ръце с дълъг маникюр около ръката на мъжа й, докато Дом се покланя пред нея.

— Ще имам ли удоволствието? — попита той официално.

Мелани се втренчи в него и едва разбра думите му, но й беше ясно какво иска. Преди да му даде някакъв отговор, Роланд каза:

— Съжалявам. Току-що обещах на Мелани да я изведа на въздух. Може би друг път.

Мелани веднага скочи. Когато Роланд измъкна лакътя си от ноктите на Хлое, тя го хвана подръка. Кимна на домакинята, погледна Колийн с едва прикрита усмивка и тръгна заедно с мъжа си към изхода.