Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 205

Вървяха мълчаливо през балната зала. След благотворната свежест на хладния въздух ясно пролича колко задушно е там. Роланд сложи ръка на дръжката на някаква врата. Въведе Мелани в малък неосветен салон, свързан с вестибюла. След като я дръпна вътре, затвори вратата зад себе си.

— Какво има? — попита Мелани, както стояха плътно един до друг в тъмнината. — Защо ме доведе тук?

Устата му намери устните й и те останаха безкрайно дълго време здраво прегърнати, а устните им се търсеха и изследваха. Сърцата им биеха в едно. Гърдите на Мелани бяха притиснати към неговите, а ръцете му се плъзгаха по коприната, покриваща гърба и раменете й.

Най-после той вдигна глава.

— Надявам се, че не искаше да танцуваш с Дом. Просто не можех да го понеса.

— Не — рече тя. — Не, изобщо не исках. И се радвам, че и ти не искаше пак да танцуваш с Хлое.

Пръстите му се сключиха по-здраво около нея. Обърна се и опипом затърси пътя към някакво канапе. Като стигна до него, седна и я привлече на скута си. Устата му отново потърси устните й, а ръката му се премести от кръста на гърдите й. Тя прокара пръсти по лицето му, по силния му врат и под ревера, раздвижи ги в ласка по финия лен на ризата му. Роланд плъзна ръка по хълбока й. Натъкна се на гънките на полата й. Когато ръката му потъна още по-дълбоко, намери нови поли и фусти, все повече и повече.

С въздишка се откъсна от нея.

— Мелани, искаш ли да се любим? — прошепна той.

— Да, Роланд, да! Нека да отидем у дома, в Гринлия. В големия ярко осветен вестибюл видяха, че устните на Мелани са вишневочервени от целувките му, а косата й не е така изрядна, както преди. Усмивка разтегли устните й, когато се извърна от огледалото в гардеробната.

— Мисля, че е по-добре да почакам в каретата, докато ти от името на двама ни се сбогуваш с Илайза и кажеш на Колийн, че си тръгваме. Предполагам, че майка ти с удоволствие ще дойде с нас. Тя се държа чудесно, но за нея вечерта не беше кой знае колко забавна.

— Да, добре. След малко идваме. — Тръгна, но отново се обърна към нея: — Нямаше ли и пелерина?

— Да, Колийн може да я донесе, ако това нея затруднява. В момента изобщо не ми е хладно.

Погледът, който му отправи изпод миглите си, пръскаше решителни искри.

Той не отговори нищо, но изразът на зелените му очи, преди отново да отиде в балната зала, беше достатъчно красноречив, за да я остави доволно усмихната.

Икономът не се виждаше никъде. Несъмнено беше изпратен в библиотеката да се грижи за напитките на господата там. Мелани се измъкна от къщата и по парадното стълбище се спусна към каретите, които чакаха край къщата. Каза си, че Джим сигурно спи на капрата. Ще трябва да го събуди, за да докара отпред каретата на Гринлия. Не беше необходимо Колийн да измине този път в тъмното. За нея лично това нямаше значение. Беше идвала толкова често в тази къща, че наистина не се нуждаеше от светлината на лампата под колонадата. Освен това тази вечер грееше луна. Пълна, златна луна, високо горе в небето.

Понеже гледаше към небето, не забеляза фигурата на един мъж, който се изпречи на пътя й, и почти се блъсна в него. Шумно пое въздух и отстъпи назад.