Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 203

Мелани скри раздразнението си зад усмивка.

— Не се тревожете. Всичко ще е наред — опита се тя да я успокои.

— На вечерята ще има четиридесет и осем гости, ангажирала съм и едно трио, което ще дойде по-късно и ще свири за танците. Искаше ми се да убия Джон, но след като ги е поканил, не ми оставаше нищо друго.

Колийн имаше подходящ отговор.

— Не се тревожете. Няма никакво значение. Отдавна вече искам да видя тези двамата по-отблизо. Не си спомням в Ню Орлиънс да са ни представяли един на друг. А що се отнася до броя на гостите, той никак не ме смущава. Големи групи хора, благосклонни към мен или не, са нещо, с което съм свикнала. Да влизаме ли?

Четиридесет и осем гости на вечеря не бяха малко, но не бяха и прекалено много. Доста домакини в Натчес можеха да се похвалят със сервиз от най-фин порцелан, с който да сервират маса за повече от сто души. В Монмаут около масата в трапезарията можеха най-спокойно да седнат осемнадесет души, а като се разтегнеше, на нея можеха да са настанят и над шестдесет гости. Храната беше обикновена, но обилна и вкусно приготвена. Джон Куитман пиеше вода и въпреки това виното се лееше като река, персоналът беше обучен и дискретен, полилеите блестяха, а парфюмът на дамите едва се долавяше през аромата на многото букети цветя.

Единственото, което търпеше критика, бяха гостите. Над масата сякаш бе прострян саван, разговорите секваха, а хората бяха потиснати и сковани. Само Джон Куитман и Колийн, изглежда, не забелязваха нищо. Роланд наблюдаваше съсредоточено как Колийн въвлича в разговор една стара мома, която седеше недалеч от нея. Дом седеше с мрачно лице на стола си и често посягаше към чашата с вино. Хлое се усмихваше крадешком на Роланд и непрекъснато се опитваше с поглед да привлече вниманието му към себе си. Опитите й оставаха без всякакъв успех, но тя не се предаваше.

На Мелани й се стори най-разумно да се държи колкото е възможно по-естествено. С тази цел тя не избягваше погледите на мъжа си и говореше с него за различните блюда, които им поднасяха, и за други дреболии, както би направила всяка брачна двойка. Ако в даден момент не се сещаше нищо, обръщаше се към мъжа от другата й страна. Трябваше да благодари на грижливостта на Илайза, че това беше Търнър, младият братовчед, който я бе придружавал на лова. Коне, кучета и лов бяха достатъчни, за да се прикове вниманието му, и с неговата умела и незаангажираща подкрепа Мелани завърши вечерята добре.

Оркестърът, който Илайза успя да ангажира в бързината, се състоеше от пиано, цигулка и валдхорна. Музикантите изпълняваха мелодии, подходящи за среда, в която има предимно възрастни двойки. Колийн естествено нямаше да танцува и Илайза, тактична както винаги, седна с нея в дъното на залата, а губернаторът застана зад стола на жена си. Хлое, чиито кафяви котешки очи блестяха, привдигна полите си и през танцовата площадка си проправи път към Роланд. Дори да я беше видял, той не го показа. Обърна й демонстративно гръб и с ироничен поклон отведе Мелани на дансинга.