Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 202

— Мила моя, колко очерняш себе си и мадам Дюбоа! Това ми създава прекрасно бохемско чувство и само затвърдява решението ми да изпратя поканите, както съм намислила. Съжалявам само, че смъртта на свекъра ти ми пречи да дам по-разточителен прием, да организирам например соаре или бал. Освен това съм много доволна, че мога да помогна ти отново да бъдеш приета в обществото. Естествено ще поканя Роланд и вие двамата ще ми направите удоволствието да се отнасяте така мило един към друг, както преди няколко дни на обяда след лова.

— Ще опитам — отговори Мелани.

Беше разказала на Илайза какво се бе случило онзи ден, когато отиде да й благодари за поканата за лова, която тя й бе осигурила. Но не беше споменала нито дума за по-късното посещение на Роланд и за скъсването с Дом. Въпреки това успя да създаде у Илайза чувството, че тя и Роланд може би ще се разберат.

— Да, и аз ще се постарая — продължи Илайза. — Редица хора одобриха, че той е дошъл при теб. Вярвам, че ако само малко ми помогнеш, ще видиш, че не съм съвсем без влияние в обществото. Не са много хората в Натчес, които биха дръзнали да противоречат на преценката ми кой трябва да се уважава и кой — не. Чаках само удобен случай и, признавам, някакви изгледи за одобряване между теб и мъжа ти, за да направя каквото мога. Що се отнася, до Джон, ако ти станеш причината да загуби изборите за сенатор, ще получиш благословията ми. Омръзна ми да деля мъжа си с обществения живот и ще бъда щастлива, ако той отново се превърне в обикновен човек.

След тези думи на Мелани не й оставаше нищо друго, освен да благодари и заедно с Илайза да обсъди предстоящото събитие.

Вечерта, на която бяха поканени, настъпи по-бързо, отколкото очакваха. Колийн, която изглеждаше великолепно в черна дантела и смарагди, излезе от спалнята си в момента, в който Мелани напусна своята. Актрисата сбърчи нос, щом видя Мелани в копринената рокля с цвят на кайсия, една от роклите, които Колийн й бе купила в Уайт Сълфър Спрингс. Не спомена нищо, но държанието й показа, че някой, вероятно Роланд, позорно е пропуснал да й купи нова рокля за този случай. Каретата чакаше пред вратата и те тръгнаха без придружител към Монмаут.

Голямата бяла къща бе ярко осветена. Когато влязоха в огромния вестибюл със странична стълба, Мелани отново неволно си спомни, че всичко започна в една вечер като тази, когато къщата бе украсена, а във въздуха се носеше бръмченето на гласове и смях. Не й остана много време за тези мисли. Икономът едва беше поел пелерините им, когато Илайза забърза към тях. В очите й се четеше загриженост, а в тона й звучаха нотки на извинение:

— Съжалявам, Мелани, но не можех да направя нищо. Джон срещнал Дом и сестра му на улицата в Натчес. Той е прекалено независим, за да дава ухо на слухове, и заради това стои над тези неща. Нали помни, че в Ню Орлиънс ние всички се разбирахме, така че поканил двамата за тази вечер. Като узнах, реших, че е най-добре да поканя повече гости, защото се надявам да се загубят сред тълпата.