Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 198

Мелани слушаше горчивите думи, които излизаха от устата й, сякаш говореше друг човек. Не бе имала намерение да казва такива неща. С поведението си Дом бе скъсал тънката нишка на нейното самообладание — беше дошъл неканен в къщата й, беше давал разпореждания на прислугата й и я бе поставил в положение, което трудно можеше да се оправдае пред Роланд.

— Да, признавам — отговори Дом на обвиненията й. — Използвах името ти, защото знаех, че правя това, което ти искаше. Но ти не можа да превъзмогнеш себе си и да го изпълниш последователно. Направих го вместо теб.

— Вместо мен ли? Ти фантазираш, за да успокоиш съвестта си. Много благодаря, но не си спомням да си ме питал някога и отказвам да поема върху себе си вината за твоите дела.

Дом я зяпна.

— Влюбена си в Роланд, нали? Така значи. Питах се вече защо отиде на лова, без да ми кажеш. Дойдох, тъй като исках да знам защо го направи. Не можех да повярвам, като чух, че вчера си била заедно с него. Сега разбирам. Спуснала си се след него като разгонена кучка, докато аз се отнасях с теб като със скъпоценност, жената, с която исках да украся дома си и от която да имам деца. Втурнала си се запъхтяна след този разплоден жребец, който те използва както си иска. Питам се какво ще си помисли, когато стигне до слуха му, че си преговаряла с испанския посланик, че са те видели да говориш с него в театъра?

Мелани го погледна, а сините й очи бяха изпълнени с ледено презрение.

— Защо не му го кажеш, ако обаче се сетиш как да го направиш, без да въвлечеш и самия себе си? Или слуховете са повече по специалността ти? Съветвам те да бъдеш предпазлив, защото Роланд е упорит и сигурно ще настоява да получи от първа ръка потвърждение на тази история. Мисля, че ще ти бъде доста трудно да му обясниш откъде знаеш толкова много. А мога да те уверя, че аз няма да си държа устата затворена. Питам се на кого от нас Роланд ще вярва повече.

— Дори Роланд да повярва на теб, готов съм да се обзаложа, че никой друг в нашия град няма да ти повярва, особено сега — заяви той и е ехидна усмивка на устните тръгна към нея.

— Може и да си прав, но аз лично смятам, че хората по-скоро ще са склонни да повярват на една жена, чийто мъж е готов да защити честта й. Как ще реагираш на това предизвикателство, Дом? Мислиш ли, че си струва да изложиш живота си на опасност само да очерниш името ми и да забиеш клин между мен и Роланд? Каквото и да стане, при мен няма да имаш никакъв шанс. Никога!

Тя съвсем не беше сигурна дали може да очаква подобен жест от страна на Роланд, но знаеше, че и Дом не е сигурен.

Злобен блясък се появи в очите му.

— Тогава май ще е най-добре сега да взема това, което толкова дълго съм чакал. Често, когато седяхме и бъбрехме в тази стая, ми е минавала мисълта да те хвърля на канапето и да ти вдигна молите.

— Ах, така ли? — попита Мелани и изкриви устни, като подуши уискито в дъха му и разпозна в гласа му самонадеяността на пияния. — Ще установиш, че това не е толкова просто, колкото си мислиш. Само ако ме докоснеш, ще викна и ще събера цялата къща. Цицерон може би е бавен, но той чака пред вратата и аз съм твърдо убедена, че ще успея да отблъсна всеки твой опит да ме докоснеш, докато той дойде и ми помогне. Ако искаш да бъдеш заварен в неподходящ момент, в който ще ти стане много неудобно, тогава почвай, но бих те посъветвала да избереш по-добро време и по-добро място, преди да изричаш такива заплахи.