Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 196

Все още валеше, когато вечерта Мелани си легна. Лежа дълго и слуша дъжда, мислейки за срещата си с Роланд. Той изпитваше някакви чувства към нея, това беше ясно. Но какво стоеше помежду им? Умишлено сляпа ли беше, като вярваше, че няма външно влияние, няма друга личност или трагедия, няма нещо в самия Роланд? Тя често си спомняше за срещата им на гробището в Котънууд. И колкото повече мислеше за нея, толкова повече се убеждаваше, че последното обидно предизвикателство, което й бе отправил, ироничната покана да се присъедини към него като негова жена, е целяло да я прогони, да я отклони от намерението й да живее с него, а съвсем не да я привлече. Защо? След днешния ден не можеше повече да мисли, че е заради Хлое. Тогава заради Дом? Тази мисъл предизвика у нея ужасяващи картини.

В къщата беше топло. Мелани беше отворила прозореца да влезе въздух. Надигащият се вятър изду пердетата. В далечината чу гръмотевичен тътен. Странно. Напомняше по-скоро на пролетна буря. Есенният дъжд тук рядко беше топъл и рядко се придружаваше от силен вятър и буря. През есента дъждът обикновено падаше тихо като сълзите от стара болка.

В нежното и мимолетно състояние на някакъв сън Мелани се обърна и Роланд бе до нея, повтаряше името й, а гласът му бе меки изпълнен с любов. Тялото му бе топло и пулсираше от желание. В някаква брулена от вятъра пустота, в която проблясваше ярка светлина, той я държеше в ръцете си. Мелани се сгуши по-плътно до него и вдигна очи да го погледне в лицето.

Внезапно се събуди. Роланд беше до нея, действително беше тук, а тялото му бе притиснато до нейното. Сребристобяла светкавици освети стаята и тя се взря в очите му, видя мъчителната безпомощност на желанието му. Косата му беше мокра от дъжда, кожата му имаше синкав оттенък. Ръката, която здраво обгръщаше кръста й, беше скована от желанието, а той бе убеден, че тя ще откаже да го задоволи.

— Веднъж ти дойде при мен в дъжда — спомни си той, а гласът му звучеше нежно и леко трептеше. — Сега аз идвам при теб.

Над тях протътна гръмотевица. Мелани го прие. С щастлива усмивка се сгуши до човека, за когото беше омъжена, протегна ръце и ги обви около врата му, придърпа главата му към себе си. От някакъв извор дълбоко в нея бликна страстта и я обзе всецяло. Съблече бързо нощницата през главата си, помогна му и той да се съблече. После в прехлас го притегли между разтворените си бедра и го пое дълбоко в себе си. Изви се пламтяща към него и двамата се понесоха в ритъма на бурята.

Постепенно бурята утихна. Пред прозореца падаше дъждът с наситен, доволен шум. Мелани прокара длан по гърдите и плоския му мускулест корем.

— Защо? — прошепна тя. — Защо дойде?

— Защото — каза той с треперещ глас — не можех да се удържа далеч от теб. Никога не съм могъл.

Доволна, Мелани свря лице във врата му. Почувства ръцете му върху косата си, преди да заспи.

— Мис Мелани! Мис Мелани, имате посетител!

Мелани се събуди рязко. Протегна се и откри до себе си едно дълго, стройно тяло, сгушено до гърба й. Усмихнато обърна глава и погледна Роланд в будните зелени очи.