Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 190

— Откъде знаеш, че Роланд не иска? Попита ли го? Може би звучи нахално, но има толкова много хора, които смятат, че могат да се разбират без думи. Често бъркат и смятат, че знаят какво чувстват другите, или стигат само до някаква полуистина. Искреността и любовта могат да преодолеят много препятствия, но преди тона някой трябва да има смелостта да си отвори устата.

Искреност? За това едва ли би могло да става дума между нея и Роланд. Любов? Тя би променила всичко, ако беше взаимна.

— А какво ще стане — рече Мелани най-сетне, — ако чувствата, за които говорите, са едностранни? Тогава искреността ще причини само мъка.

— В такъв случай поне ще се знае какво е положението.

— Имам впечатлението, че човек не бива винаги да знае всичко — каза Мелани замислено. — Понякога е по-добре да си запазиш слаба надежда.

— Изисква се смелост да размениш надеждата си срещу възможността да намериш щастието — отговори Илайза Куитман тихо.

Кочияшът извика нещо на конете и каретата изви рязко настрани. Илайза беше запратена към Мелани, която пък се блъсна в стената.

Като се изправи и намести отново шапката си, Илайза отвори прозореца.

— Джаксън! — извика към капрата. — Какво стана?

Отговор не беше необходим. Преди още гумите да излязат от устата й, чуха бързо да се приближава друга кола. Конете бяха изцъклили очи, а гривите им се развяваха назад, когато прелетяха край тях. Беше кабриолет. На капрата седеше жена в червен костюм за езда, а над раменете й се развяваше пелерина, подплатена с бял сатен. Вятърът и възбудата бяха зачервили лицето й и макар да изглеждаше, че няма никаква власт над конете, можеше ясно да се види, че тя изобщо не се страхува. Вниманието й беше насочено единствено към мъжа до нея и тя не забеляза дори каретата, която й освободи пътя.

Останала без дъх от учудване, Мелани разпозна жената. Беше Хлое Клемънтс, а мъжът, който седеше до нея, беше Роланд. За всеки случай едната му ръка държеше юздите. Той седеше и се усмихваше на русото момиче. Рамото му се опираше в нейното, а полите й се разстилаха върху краката му.

В следния миг вече бяха отминали. Мелани забеляза, че се е навела да разгледа двамата. Сега се облегна назад, скръсти ръце на скута и загледа с неподвижен поглед пред себе си, когато каретата на Куитманови тръгна отново.

— Съжалявам, че трябваше да видиш това — каза Илайза накрая.

— Така ли? Аз пък не съжалявам! — изфуча Мелани и отново си помисли колко странно бе, че снощи на бала не се бяха появили нито Хлое, нито Роланд.

— Ти си обидена и ядосана и кой би могъл да те упрекне за това? Но трябва да помислиш, че и Роланд се е чувствал така, когато се е върнал и е узнал, че насърчаваш Дом.

Мелани не отвърна нищо и се загледа през прозореца. Илайза продължи уверено:

— Много се питах защо не отпращаш Дом и не му казваш да си гледа своите работи, но не стигнах до никакъв отговор. За мен ще бъде голяма изненада, ако узная, че изпитваш към него каквото и да било или че изобщо някога си изпитвала нещо друго, освен съжаление. Сигурно не си го правила и за да накараш мъжа си да ревнува, тъй като беше в близки отношения с Дом още когато Роланд го нямаше. Питах се дали, ако ми позволиш нетактичността, не е въпрос на пари. Дали, мислейки, че Роланд е мъртъв, не си искала да се омъжиш за Дом, за да се подсигуриш финансово. Но после вече нищо не можех да разбера, Роланд се върна и вие не се събрахте, а Дом продължи да те ухажва.