Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 192

Търнър беше безумно смел ездач. В стремежа си да бъде между първите веднага изостави Мелани зад себе си. Тя яздеше с равномерно темпо и се придържаше към средата, не бързаше напред, но и не изоставаше. Видя Роланд още преди тръгването, но не мислеше, че я е забелязал. Сега той яздеше точно пред нея, седеше изправен на седлото и от време на време разменяше по някоя дума с ездача вляво от него, но като че ли не беше заедно с никой определен човек. Когато реши да започне своята акция именно в деня на лова, Мелани изхождаше от факта, че Хлое не може да язди.

Минаваха през пълни с вода ровове, профучаваха през ниви, прецапваха потоци и галопираха по мочурливи поляни, които ги опръскаха целите с кал. Веднъж на Мелани й се стори, че Роланд се огледа, но дори и да я беше познал, не го показа. Небето над тях притъмня, започна да вали по-силно. С течение на времето ездачите отпадаха един след друг. Когато Роланд се отправи към група дървета, Мелани погали шията на коня си и го последва.

Той я огледа, когато тя спря до него. Лицето му бе непроницаемо. Не се усмихна, но и не сбърчи чело. На поздрава й отвърна не много въодушевено, но все пак учтиво.

— Яздиш хубаво животно — започна Мелани. — Предполагам, че скоро си го купил.

— Да — отговори той. — Не вярвам твоят кон да е от обора в Гринлия.

— Не. Взех го назаем.

— От мъжа, който дойде заедно е теб ли?

Значи все пак бе забелязал идването й с Търнър.

— Едва ли може да се нарече мъж — рече тя бързо. — Братовчед е на Илайза. Точно сега няма какво да прави и пилее времето си, докато майка му сметне, че е достатъчно голям, за да отиде в колежа „Джеферсън“.

— Трябва да е щастлива, ако преди това не си счупи врата — промърмори той и хвърли поглед към ездачите, които тъкмо изчезваха зад един хълм.

— Може би е малко лекомислен, но е добър ездач — защити го Мелани.

— И ти яздиш добре — отвърна той. — Дори не знаех, че можеш.

Тя го погледна открито и на сивата светлина виолетовият тон в очите й изглеждаше по-тъмен от обикновено.

— Мисля, че има много неща, които не знаем един за друг.

— Костюмът ти стои добре — отбеляза той след малко.

— Радвам се, че си на това мнение, защото не след дълго ще получиш сметката за него.

Погледът му се плъзна по нея.

— Предполагам, че ще трябва да платя, тъй като имах удоволствието да те видя с този костюм.

Мелани се усмихна и не се смути от сухия му тон.

— Да — подсмихна се тя, — помислих, че поне това си заслужил.

— Ти ме срази — каза той.

— Още не — отговори Мелани и вдигна едната си вежда, като го погледна в присвитите очи.

Дъждът шумолене в листата на дъба и капеше около тях. Сякаш не бе казала нищо предизвикателно, Мелани продължи:

— Доколкото знам, си купил нов файтон. Чудесен е наистина. Неотдавна двете с Илайза трябваше да спрем край пътя, за да не ни прегазиш.

— Така ли?

— О, не те обвинявам, че си лош кочияш. Хлое Клемънтс държеше юздите в ръка.