Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 191

— Иска ми се да можех да ви обясня, Илайза. Наистина ми се иска, но не мога.

— Уверявам те, че не е необходимо. Ти не ми дължиш обяснение, фактът, че не можеш да говориш за това, наистина ме тревожи, но ти сигурно знаеш какво правиш. Не, исках само да те предупредя да не се оставяш да те въвлекат в нещо, което в действителност не желаеш. Не се оставяй други хора, мъже или жени, да влияят на живота ти твърде много. Ако се превърнеш в пионка, която други местят както им харесва, ако се оставиш да ти отнемат онова, което има най-голямо значение за теб, тогава ти самата ще си виновна. За да уредиш нещата така, както искаш, не се нуждаеш от нищо друго, освен от малко решителност.

— Дали в този случай решителност не е другото име на смелост? — попита Мелани и изразът в очите й беше ироничен, но и изпълнен с обич.

— Да, струва ми се — призна Илайза.

— Ще се опитам да запомня това, което ми казахте, но ми се струва, че е необходимо и нещо друго.

— Какво?

— Голяма доза късмет — отговори Мелани.

Глава осемнадесета

След като реколтата беше прибрана, а нощите станаха по-хладни, започна сезонът за лов на лисици. По улиците и пътищата чаткаха копита, по хълмовете, пасищата, между стъблата на памука можеха да се видят сюрии кучета, а ездачите ги следваха по петите.

Новината, че Роланд се занимава с този спорт, събуди интереса на Мелани. Тя беше размислила върху това, което й каза Илайза, и сега с блясък в очите започна да действа.

Първо отиде при шивачката и си поръча разкошен костюм за езда от царско синьо кадифе със сатен на реверите и маншетите. Освен това си поръча копринена блуза и широкопола копринена шапка с гъст пастелносин воал. Преди да напусне магазина с покупките, нареди да впишат всичко в общата сметка и да я изпратят на мъжа й.

Илайза Куитман й помогна не само с кон за езда. Покани я на лов и й предостави за придружител един свой млад братовчед. Доста време беше минало, откакто Мелани бе яздила за последен път. От онази тъмна дъждовна нощ, в която отиде в хотел „Ривърест“, не бе възсядала кон. В девическия пансион я бяха научили да язди на дамско седло, но оттогава бе имала малко възможности да приложи наученото. Тя не допусна грешката да започне изведнъж, преди лова многократно излиза на езда. След една седмица най-после изпита чувство на сигурност.

Когато тръгна, във въздуха се носеше фин дъждец. Беше тъкмо подходящо време за лов. Търнър, братовчедът на Илайза, младеж на осемнадесет години, взе Мелани доста късно. Когато стигнаха до плантацията, в която трябваше да се състои ловът, всички останали гости вече се бяха събрали, а кучетата вдигаха невъобразима врява. Когато прозвуча рогът, изведнъж настъпи ред. Мелани можа само да кимне на другите жени от групата и да забележи неохотните им реакции, когато рогът изсвири отново и пуснаха кучетата.