Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 189

Дженифър Блейк

Накрая Мелани обърна внимание на по-възрастната жена и попита с крива усмивка:

— Какво искате да ми кажете?

Илайза Куитман погледна надолу към ръцете си в дантелени ръкавици.

— Не зная как да започна — рече тя. — Чух най-обезпокоителни слухове. Сигурна съм, че в тях няма нищо вярно, но все пак съм загрижена за теб и твоето бъдеще.

— Ако говорите за това, че Роланд се върна…

— Не точно, макар че става дума и за това. Но тук не можем да говорим. Ще излезеш ли утре с мен с каретата?

— Да, разбира се. Макар да съм убедена, че тревогата ви е неоснователна.

— Надявам се, мила моя — отговори Илайза Куитман. — Дори много се надявам.

Каретата на Куитманови се движеше бавно. Беше малко хладно. През нощта времето се беше променило и приближаването на есента се чувстваше още по-ясно. След любезностите, които си размениха за поздрав, цареше тишина, която сякаш се дължеше на известно смущение.

— Беше много мило от твоя страна да дойдеш днес, макар че сигурно ме смяташ за натрапница, която се меси в чуждите работи — започна най-сетне Илайза.

— Никога не съм ви смятала за такава — възрази любезно Мелани.

— Не мога да те упрекна за това, но и не бива да си мислиш, че ще се отървеш от мен с две думи. Работата е толкова сериозна, че трябва да поговорим.

Въпреки тревогата си Мелани се насили да се усмихне. Възможно ли беше Илайза да се е натъкнала на истинската причина за поражението на Лопес? Или бе чула нещо за смъртта на любовника на Елен на „Рампарт стрийт“?

— Разбира се — забеляза тя.

— Става дума за историята с Дом. Зная, че страничните обстоятелства около твоята женитба не бяха съвсем нормални, но мислех, че между теб и Роланд нещата сега са добре. В Ню Орлиънс понякога ме си струваше, че едва ли не напълно си подхождате и често съм си мислила колко жалко е, че не можахте да се запознаете и да се ожените по обичайния начин. Тъжно ми е да те гледам сега сама. Страхувам се, че ако продължите да живеете поотделно, никога няма да разрешите трудностите помежду си. Да, зная, че съм сантиментална, когато става дума за брака. Тъй като самата аз съм толкова щастлива, иска ми се да виждам и другите щастливи. Има някои мъже и жени, които просто са създадени един за друг, и не мога да гледам как нещата при тях не вървят.

— Наистина е мило от ваша страна, че се тревожите за мен — отвърна Мелани и сведе мигли, за да закрие очите си, — особено сега. Имате толкова други работи на главата си, децата, предизборната кампания на губернатора за Сената. Но проблемите между нас с Роланд не могат да се отстранят с една-две думи.

— Зная, мила моя, и не исках да създам впечатлението, че според мен това е само въпрос на инат. Все пак трябва да подчертая, че са малко проблемите, които не могат да се разрешат, когато двамата са достатъчно заинтересовани да опитат. Там е въпросът. Искаш ли да разрешиш проблемите?

— Дори да исках, би трябвало, както вие самата признахте, и двамата да имаме желанието да постигнем това чудо.