Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 188

Сбогува се с подигравателен реверанс и подкрепи думите си с дела, като се шмугна през вратата. Когато слезе по стълбата, Дом вече я чакаше, но ядната червенина по бузите й и войнственият поглед в очите й бяха така заплашителни, че той не каза нищо, само й подаде ръка.

Мелани очакваше да се появи и Роланд. Но когато вечерта напредна, а той още не идваше, балът й се стори непоносимо скучен. Дължеше се може би на това, че за пръв път в живота й липсваха партньори за танц. В края на краищата не можеше непрекъснато само Дом да я води на дансинга. Не само защото дланите му бяха влажни и държеше твърде собственически в ръцете си, а и защото с напредването на вечерта стъпките му ставаха все по-несигурни. Тя подозираше, че в каретата си имаше шише уиски, защото неведнъж го търси навсякъде. Когато се появеше отново, усещаше миризмата на алкохол под набързо сдъвкания карамфил.

Друг, който не присъстваше, беше сестрата на Дом.

— Къде е Хлое? — попита Мелани. Дом се огледа на всички страни.

— Не зная — установи той бавно. — Каза, че ще дойде с един приятел.

— Може би не си я разбрал. Това не е единственото празненство.

Дом кимна в знак на съгласие, но на челото между веждите му се вряза бръчка.

Друга двойка, която се появи късно, бяха Илайза и Джон Куитман. Когато погледът на жената на губернатора попадна върху нея, Мелани се усмихна и й кимна, но не се приближи заедно е другите към тях. Съзнаваше, че напоследък е пренебрегнала старата си приятелка. Наистина отиде един път в Монмаут, но Илайза не беше у дома и Мелани не повтори посещението си. Имаше прекалено много работа около реколтата в Котънууд. А и не искаше да се натрапва в момент, когато сигурно им бе тежко: все пак губернаторът бе загубил поста си, мечтите му за Куба също бяха разбити. Не искаше да си признае, но истината бе, че не желаеше да си спомня за събитията в Ню Орлиънс, а още по-малко бе склонна да говори за тях.

Но разбра, че няма дълго да продължи така. Скоро Илайза Куитман се приближи към нея и Дом.

— Мелани, мила моя, колко си хубава днес в тази копринена рокля с цвят на кайсия. Наистина ти стои много добре.

Мелани измърмори съответните думи на благодарност и се осведоми за здравето на Илайза и нейното семейство.

— Ние всички сме много добре. Все пак благодаря за интереса. Но аз се тревожа за теб. — Жената на губернатора хвърли поглед към Дом и продължи: — Доминик, питам се дали ще ми разрешите да говоря насаме с Мелани?

— Разбира се — отвърна Дом, но поклонът му, преди да се отдалечи, бе скован.

С крайчеца на окото си Мелани със страх се загледа след него, защото се отправи към библиотеката. Оттам, където около масите за карти се събираха мъжете, които не танцуват, се отиваше до колите.