Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 187

Раздаде се по-благосклонен глас:

— Трябва да признаете, тя имаше основание да предполага, че мъжът й е мъртъв.

— Това не е извинение — заяви първата жена. — Ако го е смятала за мъртъв, трябваше да облече траур и напълно да се оттегли. Трябваше да избягва компанията на мъже, вместо да хвърля стръв, за да улови нов съпруг.

Трета жена се намеси в разговора:

— Несъмнено — рече тя, а гласът й беше самодоволен и злорад, — всичко идва оттам, че се е сприятелила с артистки. Нали знаете какви са те. Чух от една приятелка видели са нашата Мелани в Уайт Сълфър Спрингс в компанията не на някоя друга, а на Колийн Антоанет Дюбоа, артистката, която през последния сезон направи такова впечатление в „Сейнт Чарлз“ в Ню Орлиънс. Били са придружени от един хубав млад артист, който имал подозрително близки отношения с жената на полковник Донован.

— Не може да бъде! — извика първата жена.

— Наистина е така. Положително Роланд има основателни причини да живее отделно от нея.

— Ако добре си спомням, и Роланд не беше ангел, преди да замине на война в Мексико. Не сте ли си помисляли, че Мелани се държи така само за да му върне със същото? — попита жената е по-тихия глас.

— Може и така да е, но и при това положение ми се струва ужасно глупаво. Нали се говори, че Роланд е получил много голямо наследство от баща си. Старият мистър Донован живя действително като скъперник, но имаше и някои добри години. Сумата, която оставил на сина си, била значителна, като се има предвид състоянието на плантацията.

В режещия глас на първата жена трептеше нещо, което подсказваше, че нито Робърт Донован, нито синът му заслужават богатство.

— Но Роланд не получава всичко — рече втората жена. — Баща му е бил женен.

— Но жена му сигурно отдавна е умряла.

— Не, мисля, че не е. Каква беше историята около нея? Не мога точно да си спомня…

Мелани чу достатъчно. Отвори широко вратата и влезе в стаята.

— Добър вечер, мили дами — каза весело и се усмихна на по-умерената участничка в тази тройка, една жена, в която разпозна приятелка на Илайза Куитман. — Приятно ли си бъбрите? Колко мило. Животът щеше да е толкова скучен, ако нямаше за какво да си приказваме, не мислите ли?

— Мило мое момиче, не зная за какво говорите — каза жената с тихия глас. Кафяво-червеният сатен се опъна предупредително върху гърдите й.

— Ах, така ли? — осведоми се Мелани с дяволите усмивка. Застана до тоалетната масичка и се завъртя пред огледалото на всички страни. — Може би погрешно съм разбрала — отбеляза през рамо, — но имах чувството, че мъжът ми и аз бяхме темата на разговора ви, преди да вляза.

— Вие сте подслушвали! — възмути се втората дама, личност с навъсено лице, която беше облечена в неподходящ зелен тон.

— О, не! Как можахте да кажете такова нещо? Просто още не се бях включила в малката ви компания. Но, струва ми се, вас ви дразни, че ви смутих точно когато всичко се развиваше така добре. Съжалявам! Трябваше предварително да размисля. Тъй като сте така добре възпитани и всяка от вас е дама до мозъка на костите си, не бихте могли в мое присъствие да говорите за мен, нали? Може би трябва отново да си отида, за да се чувствате добре, като ме обсъждате зад гърба ми и ме разкъсвате на парчета.