Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 186

— Намирам, че трябва да изчакаме — предложи тя — и да видим какво ще прави Роланд, преди да предприемем прибързани стъпки. Засега той се нанесе в Котънууд, а аз съм тук. И ми е все едно дали на хората в града им харесва това решение.

Дом изкриви лице, сякаш щеше да заплаче.

— Роланд ще бъде герой. Ще видиш. Герой, който винаги е прав. Само ако намекне, че Лопес е бил предаден, хората ще си направят някои заключения.

— Глупости! — изфуча Мелани. — Хората не са ясновидци. Те няма да подозират нищо, докато не го избъбриш ти, когато си пийнал.

— Мелани, не говори така с мен — помоли той плачевно.

Но търпението на Мелани се бе изчерпало.

— Доминик Клемънтс, а ти изобщо не разговаряй повече с мен! — извика тя и изтича от стаята.

Наистина Мелани беше казала на Роланд къде е майка му, но все пак не беше сигурна дали той ще се свърже с нея, нали тя бе обещала да я уведоми. Тъй като чувстваше, че трябва непременно да съобщи за завръщането на Роланд, седна, написа на Колийн писмо и й обясни положението. Беше й ясно, че нещата, които бе пропуснала в писмото, са много важни, но не можеше да направи нищо друго. Когато Колийн дойдеше, ако изобщо дойдеше, щеше сама да види, че отношенията между Мелани и сина й съвсем не бяха нормални. Нямаше смисъл да я залъгва.

Все пак трябваше да си признае, че добре умее да залъгва другите. Когато три дни след завръщането на Роланд се появи на един бал под ръка с Дом, усети внезапната тишина, която се възцари при нейното появяване. Глави се обръщаха към нея и отново бързо се извръщаха, когато срещаха твърдия й поглед. За момент изпадна в паника, истинска паника, която я обзе всецяло. Когато усети трепването на жилите по ръката на Дом, страхът й изчезна. Разтегли устни в усмивка и с вдигната глава продължи напред. С натиска на пръстите си върху ръката му тя едва ли не теглеше Дом след себе си. Поздрави домакинята с няколко учтиви думи, макар и по-късно да не си спомняше какво е казала. Дори изпита известно съчувствие към жената, на която не беше ясно колко много се е влошила в последно време репутацията на гостенката й. Една или две от по-надутите възрастни жени й обърнаха гръб. Останалите не я пренебрегнаха демонстративно, а само се правеха, че не я забелязват, не се осмеляваха да я погледнат в очите.

Мелани не беше от оня тип жени, които имат нещо против женските приятелства. Сега с безпокойство забеляза, че привлича вниманието само на мъжете, които я поглеждаха скришом в лек порив на похотливост. Още по-отвратително бе, че нито един от съпрузите и кавалерите, които така много се интересуваха от външния й вид, не се осмели под неодобрителните погледи на своите придружителки да се доближи до нея.

Но най-тежкото изпитание за нея бе, когато се качи на горния етаж. Вратата на спалнята, предоставена на дамите за почивка, не беше съвсем затворена. Когато се приближи, Мелани долови гласове, а щом сложи ръка на дръжката на вратата, чу своето име.

— Позор! Истински позор! И през ум не ми е минавало, че внучката на полковник Изел Джонстън може да се държи така безсрамно. Как се показва с Доминик Клемънтс, позор. Тя вече почти го съсипа. Сестра му казва, че е зарязал напълно кантората си, за да прекарва времето си с Мелани Донован.