Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 185

Глава седемнадесета

— Нищо — отговори тя. — Какво бих могла да правя?

— Знаеш за какво говоря — прекъсна я той и гласът му прозвуча остро. — Възнамеряваш ли да живееш заедно с него?

— За момента не — осведоми го тя, а ръката й стисна гънките на завесата така, че месинговата пръчка над нея започна да скърца от напрежението.

Тя чу прошумоляването на дрехи, когато Дом стана.

— Значи не го обичаш? Признавам, че един-два пъти съм се питал за това. Как мислиш, дали знае, че са били предадени?

— Знае.

— Но той не подозира мен, нали? Няма причини затова.

— Никакви, ако не се смятат антипатията и недоверието, които изпитвате един към друг. А това е нещо, за което много често съм си мислила, Дом. Защо след Мексико вашето приятелство приключи? Сигурно можеш да ми го кажеш, след като сега и без това сме… съучастници.

— Беше лична история — обясни Дом набързо. — Няма нищо общо със сегашния ни проблем.

— Напълно ли си сигурен? — осведоми се тя и бавно се обърна към него. — Сегашният ни проблем, както го наричаш, има дълбоки корени. Съвсем сигурен ли си, че разпрата ти с Роланд няма все пак нещо общо с дядо ми и със слуховете около похода в Мексико?

Той дълго се взира в нея, после поклати глава и пристъпи по-близо.

— Мелани, мила моя, как можеш да си помислиш такова нещо? Дядо ти имаше доверие в мен, забрави ли? Искам и ти да ми вярваш. Искам двамата да се махнем оттук. Има места далече на запад, където никой никога няма да ни намери и няма да научи, че преди мен си имала друг мъж.

Той пое ръцете й и ги задържа в своите. На Мелани силно й се прииска да се отскубне, но не помръдна, макар да й струваше големи усилия.

— Да не би да ми предлагаш двубрачие, Дом? Или нещо още по-лошо?

— Моля те само да заминеш с мен, да изградим нов живот и да оставим всичко друго зад себе си.

— Всичко?

— Да, всичко.

— Твоя дом, Хлое, всичките ти приятели, адвокатската ти кантора?

— Всичко това е без значение — отбеляза той бързо.

— Не, мисля, че им — възрази Мелани и полека измъкна пръстите си. — Зная колко много съм привързана към Гринлия. И към Натчес. Не мога да ги напусна и да живея на чуждо място с чужди хора.

Той се отдръпна и устните му се свиха в черта, а кафявите му очи припламнаха.

— Не можеш ли? Дори и ако хората тук не искат да имат нищо общо с теб?

Тя се престори на невъзмутима.

— И без това се стигна дотам, защото ни виждаха толкова често заедно, а мъжът ми беше изчезнал в Куба. Сега, след завръщането му това ще се одумва повече от всякога.

— Още една причина да се махнем оттук. Обичам те, Мелани, и искам да бъда с теб. Обещавам, че никога нищо няма да ти липсва, докато съм жив.

Може би думите му щяха да я трогнат повече, ако не бяха подредени по този начин. Той се опита още веднъж да вземе дланите й, но тя му се изплъзна и се престори, че не е видяла протегнатите му ръце, преди да се извърне.