Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 183

— Значи цялото това време си прекарал в Англия.

— Да, и на Бахамските острови. Оттам взех кораб за Ню Орлиънс, и ето ме в Котънууд.

Мелани седна и затърси бельото си.

— Майка ти ще бъде много щастлива. Трябва да й съобщя колкото е възможно по-скоро.

— Да й съобщиш ли? Къде е тя?

— В Уайт Сълфър Спрингс — отговори Мелани и му разказа защо са били там и защо Колийн е останала. Пропусна някои подробности, между тях и случката с Жан-Клод. Беше твърде незначителна, бързо отминала. Нямаше смисъл дори да споменава за нея.

— Предполагам — рече той, когато тя свърши, — че си загубила бебето.

Тя замръзна и стисна ръце в скута си. С течение на времето болката от тази загуба беше избледняла, но в момента я почувства така силно, както когато научи за нея. В разказа си не бе споменала за това нещастие, защото смяташе, че ще го обремени излишно.

— Значи си знаел — промълви тя.

— Има някои неща, които трудно могат да се скрият от един съпруг. До последния момент си мислех, че все пак ще ми кажеш, преди да тръгна, но ти не го направи.

— Ако ти бях казала, пак ли щеше да заминеш? Той извърна лице.

— Да, мисля.

— Защо тогава е трябвало да ти кажа? — попита тя и старата горчивина отново прозвуча в острия й тон.

— Можеше поне малко да се съобразиш с моите чувства.

— Защо, след като ти толкова малко се съобразяваше с моите?

— Опитах се да спечеля нещо за теб и за нашето дете, което ти носеше в себе си.

— Да не би да искаш да кажеш, че това е било причината, поради която замина за Куба? Ако е така, не ти вярвам нито дума. Ти отиде, защото искаше да се покриеш със слава и защото ти правеше удоволствие. Можеш да залъгваш себе си, но не се опитвай да лъжеш мен!

Навлече кринолина, завърза връзките, посегна към фустата и я издърпа така силно, че Роланд се претърколи на гръб.

— Тъй като тъкмо говорим за отношенията помежду ни, предполагам, че твоето отношение щеше да претърпи граматична промяна, ако бяхме спечелили в Куба. Ако можех да поставя в краката ти доходите от някоя богата плантация, щеше с готовност да признаеш колко основателни са били амбициите на Лопес и колко правилни по принцип са били опитите му. Вероятно дори щеше да започнеш да подкрепяш похода, вместо да гледаш на него с пренебрежение.

— Никога не съм се отнасяла с пренебрежение към него — извика тя. — Съмнявах се само в изхода заради броя на участниците и заради хитростта на испанците. И бях права!

— Да, права беше — изръмжа той и вдигна панталона си.

— Някой добре се беше погрижил испанците да ни чакат вече със заредени пушки.

— Да не би да ме обвиняваш за това? — извика тя и дълбоко почувства вината си.

Беше обул панталона си и тъкмо нахлузваше ризата. Преди да пъхне втората си ръка в ръкава, спря.

— Не — отговори, — макар да ми минава мисълта, че разполагаше достатъчно рано с информацията, за да можеш да я използваш.

— Но не го направих. — И самата Мелани усещаше колко сподавено звучи гласът й, но не можеше да стори нищо повече. — Има много хора, които знаеха точно колкото мен.

— Възможно, но повечето от тези хора твърдо подкрепяха похода и не биха си позволили никаква недискретност.