Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 181

На неголямото парче земя на един хълм, което, заобиколено с бяла дъсчена ограда, служеше за гробище на семейството, имаше само три гроба. Единият беше на някакъв мъж, който, както твърдяха негрите, починал преди години от пневмония, скоро след като дошъл при тях. Вторият беше на момиченцето на Колийн и Робърт Донован. Последният беше вечното жилище на бащата на Роланд.

Вратата на бялата ограда изскърца, когато Мелани я затвори. Скакалец издаде мляскаш звук, отскачайки в сухата трева пред краката й. Над памуковите полета се разнесе грубият грак на врана, а над гробището кръжеше самотен ястреб, сякаш висеше неподвижно в тъмносиньото небе. Утринта беше толкова тиха, че Мелани чу ясно шумоленето на роклята си, когато приклекна да сложи венеца на гроба. Поколеба се за миг, после измъкна една светлочервена роза от венеца и я сложи на гроба на момиченцето. Притихнала и загледана в надгробната плоча на детето, тя усети болезнена празнота в себе си, която сякаш никога нищо нямаше да запълни.

— Каква трогателна гледка! Трябваше да се сетя, че няма да забравиш да се погрижиш за мъртвите.

Мелани обърна глава към дърветата, откъм които, изглежда, идваше гласът, и вдигна ръка над очите си да ги заслони от яркото слънце. Все още беше приклекнала, дишаше едва и бе неспособна да разсъждава, невярваща на това, което беше чула. Тогава едра мъжка фигура излезе от сянката, изкачи се по склона и прескочи оградата. Слънцето огряваше тъмната коса и подчертаваше матовия блясък на потта по челото му.

— Роланд! — прошепна тя и после извика по-силно: — Роланд!

Скочи. Направи една крачка и се затича. Хвърли се с всички сили към него. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна до себе си. Тя усети как краката й се отделят от земята, когато я завъртя, а после устата му намери устните й за целувка, която сякаш нямаше край. Най-после вдигна глава и отново я притисна до себе си. Вдъхна аромата на жълти рози, за който толкова дълго само си бе спомнял, пое дълбоко сладкия дъх на тялото й, после се наведе, като че ли не можеше повече да се владее, вдигна я на ръце и бързо я отнесе в хладната тиха гора.

Съединиха се без думи, а и думите не бяха нужни, докато се докосваха и притискаха в мъките на блаженството, за които така добре си спомняха и от които така много се нуждаеха. Лежаха на широко разпростряната й фуста, когато голите им тела се сляха, а те се гледаха в очите и празнуваха радостта от живота. Той се бе надигнал над нея, ръцете му трепереха от желание, докато с все по-бързи движения проникваше в тялото й. Тя разтвори бедра, защото искаше да го чувства все по-дълбоко в себе си, да станат едно, две части на едно цяло. Чудната магия на мига ги осени, избухна като пулсиращо, пръскащо се чудо, нещо като необуздана красота, която изостряше сетивата, докато обхванат всичко живо, всяка красота, всяка вяра и отрекат само смъртта.