Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 182

Дишането им отново се поуспокои. Ветрец прошумоля в листака над тях и погали влажната кожа на телата им.

Мелани лениво се размърда, въздъхна и леко завъртя около пръста си една къдрица, паднала на челото му. Той изви брадичка нагоре и докосна с устни нежната бяла китка.

— Почти не мога да повярвам — отбеляза той колебливо, — че се зарадва, като ме видя.

— Наистина ли? Струва ми се, че е така, защото мислех, че никога вече няма да те видя. Знаеш ли, Колийн и аз повече от пет седмици се опасявахме, че си мъртъв. Трябваше да свикнем с мисълта, че духът ти ще остане завинаги в плен на онзи тропически остров, който така те омая.

— И въпреки това — добави той меко — не носиш черно.

— Не. Сега това ще се окаже много икономично, не мислиш ли?

— Не доказва ли това също, че не си искала да загубиш надежда?

Междувременно шокът, който предизвика появата му у нея, премина, Мелани отново си спомни как се разделиха, колко много неизяснени неща се изпречваха помежду им.

— Май че е така — призна тя. — Но то доказва и доверието ми в твоите способности, когато става въпрос да избягаш от някой затвор. В това отношение имаш по-голям опит от останалите.

— Да — съгласи се той, гласът му загуби мекия си тон и сега звучеше глухо.

Мелани усети как студ обгръща сърцето й.

— Трябва да ми разкажеш как успя да се измъкнеш — продължи тя, — защото на Външното министерство във Вашингтон този трик не е известен. Доколкото Колийн и аз можахме да узнаем, единствените, които са напуснали острова живи, са били пленниците, изпратени в Испания. Твоето име не беше сред тях.

— Имаше и друга група — обясни той, — хората от Великобритания. Може би не си се сетила, но аз съм роден в Ирландия и поради това имам двойно поданство. При дадените обстоятелства ми се стори разумно да го използвам.

— Но британските пленници ги пуснаха преди цяла вечност.

— Да, зная. Изхождаха от това, че ние, британските граждани, естествено искаме да се върнем у дома. Закараха ни в Англия и едва там ни пуснаха. Правителството на Великобритания в лицето на Нейно величество кралица Виктория не пое отговорността да се погрижи за онези от нас, които живеят извън страната и трябва да се приберат вкъщи. Макар че преживяхме много неприятности, в сравнение с останалите от похода имахме голям късмет. Раниха Джереми Роджърс, когато го плениха. Хванаха ни в едно поле със захарна тръстика. Той почина в затвора в Хавана.

Бедният Джереми с мечтите си за богатство и конфискувана земя.

— Видях, че и неговото име не е между тези, които са били изпратени в Испания — сети се тя. — Толкова ми е мъчно. Толкова много ми е мъчно.

— Да, и на мен — въздъхна Роланд. — Струва ми се, че и той е един от онези пленени духове, за които говореше преди малко. Иска ми се някак си да не беше го казала.

Мелани шумно пое въздух и се насили да продължи разговора.