Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 179

— Не, не мисля, че ще ми липсва, въпреки че винаги ще съм му благодарна за помощта, която ни оказа не само в Ню Орлиънс, но и по-късно.

— Радвам се — каза Колийн. — През последните седмици беше малко раздразнен, защото не му отделях достатъчно внимание. Нищо чудно, че насочи чувствата си към други. Страхувах се само да не би е игривите си маниери да те извади от равновесие. Но защо стоим всъщност? Влез и седни до прозореца. Трябва да вземем някои решения.

— Решения ли? — попита Мелани, след като седна на един от зелените плюшени столове, от двете страни на масата под прозореца.

— Да. Смъртта на Робърт Донован засяга и теб — каза Колийн, подпирайки ръце на облегалката й.

— В какъв смисъл? Опасявам се, че не разбирам. Колийн пое дълбоко дъх и очите й се притвориха.

— Тъй като в момента на смъртта му все още съм била негова съпруга, според законите на щата Луизиана наследявам половината от състоянието му. Другата половина се пада на нашите деца, в случая — на Роланд. Ако той все пак не се върне от Куба, тогава ти, мила моя, ще станеш негова наследница заедно с мен. Котънууд ще принадлежи на нас двете.

— Разбирам — каза Мелани нерешително, — но нали това не означава, че плановете ни се променят?

— Напротив, страхувам се, че трябва да ги променим. Памукът по полето още не е прибран. Някой трябва да замине и да наблюдава прибирането. Да, сигурно бихме могли да пишем на адвокатите и да им възложим да уредят въпроса, но не е същото. За такива неща човек трябва да се грижи сам.

— Значи искаш да заминеш за Натчес? — попита Мелани.

— Не точно. Имам чувството, че трябва да продължа издирванията си във Вашингтон поне още няколко седмици. Мислех, че ти можеш да заминеш, Мелани. Там си си у дома. Познаваш положението и проблемите не са ти съвсем чужди. Би могла да се погрижиш реколтата да се прибере както трябва, за да не се повреди. Ще надзираваш всичко до доставянето на стоката на посредника на Робърт.

— Никога не съм се занимавала с такова нещо — възрази Мелани. — Нямам понятие какво да правя.

— Разбира се, че имаш. За това се изисква само здрав разум — настоя Колийн непоколебимо. — Ще видиш, че ще се справиш. А ако… ако усилията ми тук останат безплодни, Елен и аз ще дойдем след няколко седмици.

Глава шестнадесета

Мелани плесна коня с юздите и изкара двуколката от сала. Помаха за сбогом на салджията и бързо се отправи към Котънууд. Тъй като всецяло се бе съсредоточила върху управлението на коня, дори за миг не се замисли върху това, че прекоси реката без никаква следа от страх. Не обърна внимание и на факта, че преживя пътуването по вода от Вирджиния до Ню Орлиънс и оттам до Натчес така спокойно, както и преминаването на реката със сала, и то въпреки второто нещастие, катастрофата по реката. Преодоляването на страха не бе единственото, което постигна. Освен това се научи да кара двуколка, да схваща смисъла на числата и фактите, които й представяше адвоката Търнбъл, да различава кога работата на полето е стигнала дотам, че може да се прибере разумен процент от реколтата и комисионните условия, защото сега наистина смяташе плантацията за своя, поне отчасти.