Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 178

Мелани беше навън, когато Колийн пристигна. Беше отишла до библиотеката, а после седна в градината зад залата за минерална вода, за да почете книга. Когато се върна в стаята си, вече я чакаше съобщение да отиде колкото е възможно по-бързо в апартамента на актрисата. Остави книгата и застана пред огледалото да провери прическата си. После си наложи да се усмихне и храбро тръгна към вратата.

Майката на Роланд беше свалила пътническия костюм. Дойде на вратата в смарагдовозелен пеньоар от моаре. Умният й поглед се плъзна по лицето на Мелани и после се спусна към бледосинята следобедна рокля, с която бе облечена.

— Мелани, мила моя, влез — поздрави я тя. — Както виждам, още не носиш черно. Аз също, въпреки всичко. Изпитвам суеверен страх, че ако сега облечем траурни дрехи, ще намалим шансовете Роланд да е все още жив. Глупаво, но е така.

Мелани влезе в стаята.

— Въпреки… въпреки всичко ли? — повтори тя.

— Всичко и нищо. Хората в канцелариите и службите се покашлят, усукват и поглаждат мустаци, но на практика едва ли знаят нещо повече от това, което може да се прочете във вестниците. Получих половин дузина обещания, че ще съберат сведения и толкова. Накратко, пътуването ми беше напълно безполезно и безсмислено. Сега не зная повече отпреди.

— Разбирам — рече Мелани, а въздишката й изразяваше едновременно разочарование и облекчение.

— Да — каза Колийн, чиято въздишка прозвуча като ехо. — Но това не е всичко, което исках да ти кажа. Получих новини и от друго място. Мила моя, можем и занапред да не вярваме, че ти си овдовяла, но е съвсем сигурно, че аз съм вдовица.

Гласът й бе така дрезгав, а думите бяха изречени така бързо, че мина известно време, преди Мелани да схване за какво говори.

— Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че Робърт Донован, бащата на Роланд, е мъртъв. Преди девет дни е погребан в Котънууд. Тази новина заварих при завръщането си тук.

— Съжалявам — рече Мелани.

— Ах, наистина ли? Значи към теб е бил по-любезен, отколкото някога към мен. Въпреки това ми направи голяма услуга. Жан-Клод е поел, изглежда, задължението да взима писмата ми и да ги чете, защото ги намерих тук, в моята стая, и всичките бяха отворени. Щом е разбрал, че съм свободна, Жан-Клод е изчезнал.

Мелани се втренчи в изправения гръб на актрисата, когато тя се извърна, отиде с небрежна походка до писалището и прелисти книжата на полирания плот. Мелани преглътна тежко.

— След заминаването ти доста се усамотих, но ми се стори странно, че изобщо не го виждам. Да не искаш да кажеш, че не те засяга, дето си е отишъл?

Колийн се усмихна с наведена глава.

— Жан-Клод беше чаровен безделник, който във всяко отношение знаеше да отдава дължимото на жените. Въпреки това понякога се държеше малко детински, а самоувереността му по отношение на успеха му сред дамите постепенно започна да ми досажда. Понякога е облекчение една връзка да приключи, преди единият да поеме трудната задача да сложи край. Надявам се, че няма да ти липсва прекалено?

Мислено Мелани беше заета с въпроса, дали Колийн изразява истинските си чувствата, или просто умело се справя с положението. Почти не чу последния колеблив въпрос.