Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 177

Тъй като не се възпротиви веднага, Жан-Клод стана по-смел. Ръката му се плъзна по гърдите й, а езикът му се провря през отпуснатите й устни и ловко и смело се опита да изтръгне някакъв отговор от нейна страна.

И го получи. Вълна на отвращение заля Мелани. Тя вдигна ръце, опря ги в сакото му и го блъсна с такава сила, че той залитна назад с израз на недоумение.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя. — Не мога да го понеса!

Вдигна ръка и с опакото на дланта избърса устните си, сякаш искаше да махне нещо отвратително.

Жан-Клод отново се съвзе и пристъпи към нея.

— Но, Мелани, мила моя, ma chere, ела да си поговорим.

— Не! — отказа тя, протегна ръка и докосна с върха на пръстите си нагръдника му, за да го отблъсне. — Нямам нужда от този вид утеха. Съжалявам, ако са ти минали други мисли, но сега трябва да си вървиш и не бива никога вече да се приближаваш до мен.

— Не го казваш сериозно — рече той, а лицето му придоби обиденото и нацупено изражение на малко момче.

— Сериозно е. Твоята компания ми е приятна и винаги ще съм ти благодарна, че ме измъкна от реката, но нямам намерение да бъда третият човек в двойката и това решение е окончателно.

— Но, cherie, ако мога да имам теб, няма да има никаква друга.

— Сериозно ли говориш? — попита Мелани от любопитство и сама си отговори на въпроса: — Предполагам, че в момента си сериозен. Но това не променя нещата. Не чувствам нищо към теб, нищо. Ако искрено ме обичаш, макар и малко, тогава съжалявам, че трябваше да те нараня, но няма нещо, което би могъл да направиш, за да промениш моето отношение.

Той дълго я гледа втренчено. После сведе глава в скован поклон.

— Нямам навик да натрапвам вниманието си там, където то не е желано. Никога досега не е било нужно да се натрапвам на жена. Това, което изпитвах към вас, мисис Донован, беше не толкова любов, колкото възхита, пламенното желание да видя дали ще мога да ви извадя от охлювената ви черупка. Вие сте чудно красива жена, но сте хладна и резервирана. Струва ми се, че можете да се превърнете в разкошно, изумително създание, ако истинската ви същност бъде извадена на бял свят и с любов да бъде освободена от своята скованост. — Той вдигна рамене. — Съжалявам, че това не е в моите възможности. Колко жалко ще бъде, ако то не е по възможностите на никой мъж.

Преди Мелани да успее да каже нещо, преди дори да започне да съчинява отговора си, той се завъртя на токовете си, напусна стаята и тихо затвори вратата.

Три дни минаха, преди Колийн да се върне. През това време Мелани стоеше в стаята си, хранеше се в хотелския ресторант по обичайното време и предприемаше самотни разходки. Не видя повече Жан-Клод. Случайно мина покрай стаята му и разбра, че е заминал, защото в нея се нанасяше възрастен мъж с огромно количество багаж. Когато се осведоми на рецепцията, узна, че е заминал сутринта и не го очакват да се върне.