Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 173

— Днес и на мен така ми изглежда. Питах се дали не е имало някакво недоразумение, дали Роланд не е видял дядо ми в някаква ситуация, която му е направила лошо впечатление, макар и да е била съвсем безобидна, и дали не е говорил с някого за това, а после историята да се е раздувала все повече от човек на човек, докато накрая е стигнала до Натчес. Защото мъже от другите отряди я донесоха с връщането си от войната. Ако на Роланд е било ясно, че слуховете се дължат на прибързаните му обвинения, би могло да се обясни защо не е стрелял на дуела, все едно че е искал по този начин да признае вината си, и защо се е оставил дядо ми да го простреля в ръката.

— Струва ми се, всичко е възможно — вметна актрисата, — но няма да се успокоя, докато не го чуя лично от него.

Мелани извърна поглед.

— Аз също — заяви тя най-после.

— Значи вече не вярваш, че той преднамерено е навредил на дядо ти, или искаш само да изразиш чувството, че вече достатъчно е изкупил грешките си и ти повече нямаш желание да му отмъщаваш?

Мелани рязко извърна глава и се вторачи в жената, но необходимостта да отговори й бе спестена. Те вече не бяха сами. По моста към тях се приближаваха мъж и жена, които бутаха пред себе си детска количка. Двете с Колийн застанаха на входа на беседката и се усмихнаха за поздрав на младата двойка. Бързо отвърнаха поглед от спящото в количката дете, а когато тръгнаха, стъпките им проехтяха глухо по дървения мост.

Изглеждаше някак безсърдечно да отидат да танцуват, докато не бяха сигурни дали Роланд е жив, но Колийн настоя. Нужни са вечерни облекла, подчерта тя. Не трябвало да увисват нос и да униват. Жан-Клод щял да ги придружава. Щом като въпреки видимите наранявания Колийн искаше да се покаже публично в бална рокля, Мелани не можеше да й откаже.

Жан-Клод беше отличен танцьор и чаровен компаньон. Той много им бе помогнал да преживеят поносимо изминалите седмици. Беше мило от негова страна, че остана при тях. Спокойно можеше да си отиде и да ги остави сами, за да се посвети пак на кариерата си. Естествено ангажиментите му автоматично бяха отложени заради Колийн. Имаше обаче и други пиеси, други роли и други театри, в които щяха да го приемат с удоволствие.

Отначало Мелани приписа предаността му на връзката му с Колийн, но с течение на времето това предположение ставаше все по-неправдоподобно. Комплиментите, които й правеше, ставаха все по-смели. Често погледът му се плъзгаше по нея, топъл като милувка. А когато веднъж излязоха на разходка, докато Колийн си почиваше, той откъсна една роза и й я подаде с такива предани слова, че възхищението му вече не можеше да бъде разбрано погрешно.

— Тази вечер сте очарователна, ma chere⁸ — прошепна той, докато я водеше в бавен валс. — От ден на ден ставате все по-хубава. Видимо разцъфвате. Бледолилавият цвят на роклята ви е съвършен, сякаш е създаден само за вас.