Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 171

Актрисата се спря с ръка на дръжката. Дълго стоя така, с наведена глава. Най-накрая отговори:

— Един кораб дойде днес от Хавана. Всички съобщения гласят, че Лопес е нападнал испанските части на дванадесети август. Разбит е и повече от половината му мъже са загинали, между тях по-голяма част от офицерите му. Изглежда, че слуховете за революция са били измислени и съзнателно пуснати в обращение, за да предизвикат Лопес да нападне, преди другите два корпуса да излязат на бойното поле. Освен това испанците са били осведомени за предстоящото нападение. Чакали са го. Било е истинско клане.

— А Роланд? — прошепна Мелани.

— Нямаме известия за него, но го няма и в списъците на убитите и ранените. Изглежда, Лопес е отказал да капитулира. Той и останалите живи от хората му са отстъпили и са се пръснали из планините. Испанците издирват с кучета следите им и сякаш изобщо не се съмняват, че с течение на времето ще намерят всеки от тях и ще го хвърлят в тъмницата на крепостта Моро.

Глава петнадесета

Мелани и Колийн крачеха по павирания път, който се виеше под сенките на старите брястове и платани. Около тях се простираха грижливо поддържаните паркови площи в Уайт Сълфър Спрингс. През есента на 1851 година летовището, което се намираше в най-западния край на Вирджиния, в подножието на Алегените, беше сред най-предпочитаните бани. Беше уредено по примера на европейските курорти, като за прототип бе послужил преди всичко Бат в Англия, и бе известно с парните си бани, които действаха добре при ревматизъм и костни заболявания, със залата за пиене, в която посетителите седяха над чашите си с топла минерална вода и разговаряха за болестите си, с многото пътеки за разходка, които бяха на разположение на онези, за които сутрешните и вечерните разходки за поддържане на здравето и храносмилането бяха ритуал, и с балните зали, където до късно през нощта свиреше музика и цареше такова веселие, че дори и най-немощните забравяха страданията и недъзите си. Много хора идваха най-вече заради това, но оставаха и заради успокояващата и благотворна атмосфера, защото дните тук преминаваха леко.

Средата на септември не беше точно разгара на сезона. Той започваше през лятото, когато в много градове на юг плъзваха епидемии, поради които хладният и приятен климат на планините ставаше още по-привлекателен. Наистина слънцето вече губеше силата си, а по листата на дърветата се виждаха първите нюанси на жълтото и оранжевото. Но едва в началото на зимния сезон напливът в Уайт Сълфър Спрингс щеше да намалее.

Мелани живееше от седмица при Колийн, а и Елен, и Жан-Клод бяха настанени там. Идеята да дойдат тук беше на Колийн. Не искаше и да чуе Мелани да остане сама в Натчес. Сега имали нужда една от друга, твърдеше тя, а и оздравяването на Мелани не напредваше така бързо, както — според актрисата — било желателно. Смяната на атмосферата щяла положително да й се отрази добре, също и тишината, и лечебната сила на водата в Уайт Сълфър Спрингс. Смятаха, че водата ще помогне и на раните на Колийн, макар за нея в момента спокойствието да бе по-важно. Беше отказала всички ангажименти и нямаше намерение да излиза на сцената, преди да може спокойно да покаже лицето си, поне на първо време под дебел слой грим. Лекарите в Ню Орлиънс и в баните не проявиха оптимизъм. На това Колийн само се усмихна и приготви отвара от билки, с която се мажеше всяка вечер. Кожата й от ден на ден все повече заздравяваше. Актрисата си даваше шест седмици, докато може отново да играе в „Камий“.