Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 172

Другата причина за престоя тук беше, че курортът не бе далеч от столицата Вашингтон. Там Колийн имаше много приятели и почитатели. Ако все пак накрая името на Роланд се появеше в списъка на пленените и затворените в Хавана, оттам тя можеше да оказва натиск върху Министерството на външните работи, докато се предприеме нещо за освобождаването му. Ако това не дадеше резултат, поне щеше да научава как е той, а вероятно можеше да му прати пари и най-необходимото, за да облекчи пленничеството му. Предприеха кратко пътуване до столицата, преди да отидат в курорта, но до днес не бяха научили нищо ново.

— Елен ми каза нещо много странно — рече Колийн замислено, докато се разхождаха. — Понякога вярвала, че реката е взела живота на нейното дете, на твоето дете и на Глори, за да си отмъсти за обидата, която ние всички сме й нанесли, като сме хвърлили мъртвия в нейните води.

— Подобни думи не са ми приятни — отвърна Мелани.

— И на мен също — призна Колийн и сбърчи чело, — но въпреки това понякога се замислям. Питам се дали тази ужасна неизвестност около Роланд, която ме подлудява, не е моето наказание. Ако не бях напуснала Робърт и не се бях борила с него за сина си, може би това нямаше да се случи.

— Такива мисли са излишни — възрази Мелани. — Ако изобщо някой има вина, това съм аз.

Много усилия й костваха да изговори тези думи, но сега далеч не й бе така трудно, както преди месец. През последните седмици между нея и майката на Роланд се създаде дълбоко разбирателство. Това, което им се случи, ги сближи. Те се чувстваха по-скоро като сестри, не като свекърва и снаха.

— Глупости. Не знаеш какво говориш.

— А, така ли?

Пътят, по който вървяха, ги отведе през дървен мост до една отдалечена беседка. Мелани посочи пейките във вътрешността на леката постройка и помоли:

— Ела, седни и ще ти разкажа.

След като Мелани разказа последователно всичко за дуела, за нощта в „Ривърест“, за женитбата й с Роланд и за това, което се бе случило с нея, Колийн въздъхна дълбоко:

— Толкова се радвам, че ми се довери! Знаех, че нещо те тревожи, нещо във връзка с Роланд, но не знаех какво е то. Докато беше болна и бълнуваше, понякога говореше и плачеше сърцераздирателно.

— Наистина ли? Не ме учудва.

— Не, съвсем не. Толкова често съм си пожелавала да мога да ти помогна, но Роланд никога не ми е разказвал нищо за брака си или за причините за женитбата.

Колкото и много да обичаше и да уважаваше Колийн, Мелани все пак се зарадва, като узна, че майка и син не са си говорили за нея.

— Само ако ти… — започна тя.

— Безполезни думи, мила моя. Бъди разумна и не се измъчвай. Станалото — станало, нищо не може да се промени. Най-много ме тревожи тази история с дядо ти. Ясно ми е, че съм предубедена, но бих казала, че Роланд не е способен със слухове коварно да опетни честта на дядо ти. Той винаги е бил за откритите действия, винаги се е впускал направо към същността на нещата.