Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 170

Мелани преглътна тежко, когато сълзите напряха в гърлото й.

— Аз… аз разбирам. И през всичкото това време ти си се грижила за мен, макар че и ти самата си ранена. Наистина трябва да ти благодаря.

— Запази си благодарността за Елен. През първите, най-решителните часове тя се е грижила и за двете ни.

— Глори?

— Не може да се каже точно. Не беше между тези, които донесоха на брега. Жан-Клод се кълне, че когато се е връщал до кораба с лодката на плантацията, до която параходът потъна, всеки път е гледал за Глори. Не я е видял. И по-късно не беше открита. Не беше и между тези, които други лодки докараха на брега. Не бе лека задача да се установи. Ти не разбра нищо, за щастие изпадна в безсъзнание, но много от ранените имаха такива изгаряния и такива болки, че в плантацията отвориха качета с брашно и търкаляха хората в него, за да облекчат страданията им и да запазят раните от мухите. Благодаря на Бога, че аз не пострадах толкова зле. Дължа го на теб, Мелани. Ако не ме беше издърпала от мястото, на което стоях, сигурно щях да умра или така да бъда обезобразена, че да предпочитам смъртта.

Мелани поклати глава. Все още липсваше някой.

— А детето на Елен, малкият Хенри?

— Елен не пострада от парата, може би защото беше близо до стената или просто поради случайност. Като малка се била научила да плува и заради това не се уплашила от водата. С детето в ръце скочила от горната палуба. Но когато се отдалечила от парахода, някой хвърлил буре във водата… Тя… тя не е сигурна дали е улучило самото бебе или тя го е загубила, когато бурето я ударило. Във всеки случай не го намерила.

— Колко ужасно за нея — съжали я Мелани. — Да загубиш любимо дете, което си кърмила, къпала и учила да ходи и си целувала хиляди пъти, трябва да е много по-лошо, отколкото да загубиш дете, което все още не е живяло истински.

Когато сълзи на слабост и състрадание изпълниха очите на Мелани, Колийн поклати глава.

— Не исках да ти разказвам. Не сега, не толкова скоро. Никога няма да си простя, ако отново се разболееш.

— Няма, всичко е наред. Трябваше да знам. А и… не съм сигурна дали нямаше да е по-лошо, ако не знаех.

— Надявам се, че си права. Наистина се надявам — рече Колийн угрижено. — Но достатъчно засега. Трябва да видим какво можем да направим, за да оздравееш отново. През последните дни яде толкова малко, че си станала само кожа и кости. Нека ти приготвя нещо питателно за вечеря. Малко бульон и парченце пилешки гърди.

Колийн вече се беше запътила към вратата, когато на Мелани й мина друга мисъл през главата. С усилие се привдигна на лакът и извика:

— Колийн, почакай!

Майката на Роланд спря и се обърна.

— Да, мила моя? Може би предпочиташ нещо друго?

— Не, но след като е минало толкова много време, сигурно трябва да са пристигнали новини за похода.

Усмивката на Колийн сякаш замръзна върху лицето й, ала гласът и остана непроменен.

— Да, но още не знаем много — отвърна тя. — Нека поговорим за това по-късно, след като хапнеш нещо. — Обърна се и отново тръгна към вратата.

— Не, Колийн, моля те! Трябва да знам.