Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 157

— Хенри! Недей!

Викът дойде от отворената врата, където, олюлявайки се, стоеше една жена. Метресата на мъжа. Тя удари с две ръце любовника си, отскубна го от Мелани и го блъсна настрана.

Той се подпря на лакът и я изгледа свирепо.

— Изчезвай, мърло! С теб ще се разправям по-късно.

— Не! Няма да направиш това, Хенри! Ти си моят мъж и аз не позволявам — Тя изтича отново до него и го задърпа за ръцете.

Мъжът сви ръка в юмрук и я удари в корема. Квартеронката падна назад, сгърчи се и притисна ръце към корема си, стенейки.

Мелани се извиваше и опитваше да се измъкне изпод мъжа, но той я сграбчи отново, без да обръща внимание на любовницата си. Зае друго положение, като я приклещи с крака, изсмя се злорадо, а ръката му се плъзна надолу в интимна ласка, която накара кръвта да зашуми в ушите й. Изведнъж той зина, издаде сподавен звук, пусна Мелани и се опита да се хване между плешките. Силата и свирепостта му го напуснаха, а очите му се втренчиха недоумяващо. Бавно падна напред върху Мелани. От гърба му стърчеше дръжката на нож, украсена с бляскави камъни.

В първия момент Мелани остана да лежи неподвижно. После потръпна от ужас, бутна го и се измъкна изпод него. Застанала на колене, тя погледна квартеронката, свита от другата страна на мъртвеца. От болката очите на жената бяха безизразни, тя все още се държеше за корема там, където я беше ударил любовникът й, но вече не страдаше физически. Лицето й бе восъчнобледо, сякаш и тя като мъжа, който лежеше по очи между тях, бе спряла да диша.

Изведнъж квартеронката изхълца задавено и се хвърли върху трупа на своя мъж. Прегърна го и даде воля на дълбоката си мъка и отчаяние. Мелани седеше като замаяна и я наблюдаваше.

Не знаеше колко дълго бе седяла неподвижно. Стъпки я изтръгнаха от вцепенението, стъпки по стълбата пред къщата, които се приближаваха. Изправи се на крака, олюлявайки се, и се огледа за остатъците от пеньоара си. Когато го видя, беше вече твърде късно. Минаха секунди, докато съзнанието й се проясни и докато разбере, че фигурата, застанала с гръб към светлината, е мадам Дюбоа. Зад нея стоеше Глори, която с ужасен поглед разглеждаше опустошенията в стаята.

Артистката се съвзе първа.

— Милостиви Боже! — промълви тя, после се обърна, дръпна Глори вътре и затвори жалузите. С шумолящи поли и бързи движения тя се отправи към мястото, където лежеше пеньоарът на Мелани, наведе се, вдигна го и го разпери. Лицето й пребледня, като видя скъсаните места на гърба и страните. Въпреки това отиде при Мелани и й помогна да го облече.

После актрисата отстъпи и рече:

— Не знам точно какво е станало, но едно-две неща са ясни като бял ден. Ти ли го уби или тя?

Следите от камшика пареха Мелани, сякаш я бяха горили с нажежено желязо. Започна силно да трепери и като се опита да проговори, зъбите й затракаха така, че думите й едва се разбираха. Най-накрая промълви: