Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 159

Щом тя си отиде, Глори придружи Елен до къщата от другата страна на улицата. Докато се занимаваха с бебето и събираха нещата на квартеронката, Мелани извади куфарите от празната стая и започна да стяга багажа.

Учудващо беше колко много може да се направи за кратко време, щом се налага. Когато се смрачи и колата на мадам Дюбоа отново изтрополи, не само приготовленията за пътуването бяха приключили, но Мелани бе намерила и време да промие резките от камшика, а Глори да ги бе намазала с мехлем, преди тя да облече пътния си костюм.

Когато Мелани отвори, мадам Дюбоа не беше сама. С нея бе артистът, който игра ролята на нейния любим. Едрият мъж стоеше, усмихваше се и чакаше да бъде представен.

— Мелани, мила моя, не ме гледай така! — извика мадам Дюбоа. — Това е Жан-Клод Белмон, когото вероятно познаваш от „Камий“. Като артист той не изпитва особено уважение към властите, а като французин е изпълнен с много съчувствие към всяка хубава жена. Приеми го, ако искаш, просто като силен гръб, който носи тежките неща, затрудняващи прекалено много една жена, а освен това на опасни места може и да ни закриля.

Двете жени се спогледаха и се разбраха. Мелани се обърна към младия мъж:

— Щом е така, тогава вашето присъствие е добре дошло попълнение — каза тя и му подаде ръка.

Усмивката му беше очарователна, макар и малко двусмислена, когато се наведе и се поклони. В глъбините на кафявите му като бренди очи се четеше възхищение.

— Щастлив съм да помогна. Дами в неволя имат за мен непреодолима притегателна сила.

— Дръж се прилично, Жан-Клод — смъмри го актрисата. — Мисля, вече ти казах, че тази дама е омъжена за сина ми.

— Каза го, но ти просто изглеждаш твърде млада, за да имаш син за женене, и затова все забравям това обстоятелство.

— Виждам. Да започваме ли работа? Сега имаме нужда от мускулите ти, а не от твоите ласкателства.

— Моя жестока Колийн! — промърмори той и леко вдигна рамене, докато се усмихваше на Мелани.

Проходът беше тесен тунел, в който провлачените им стъпки отекваха призрачно, докато вървяха със сандъка към улицата. Навън нямаше жив човек и в среднощната тишина къщите наоколо бяха неосветени. Колата, с която бяха дошли Жан-Клод и мадам Дюбоа, беше запретната с два коня и личеше, че е бърза. С огромни усилия отнесоха сандъка до нея. Тогава артистът го вдигна на раменете си и го стовари отгоре. Сандъкът едва не се преобърна, но Жан-Клод го хвана и бързо натъпка обратно чаршафите, които се бяха подали.

Оставиха Глори при Елен и спящото бебе. С Жан-Клод на капрата Мелани и Колийн се отправиха към покрайнините на града и поеха по виещия се път край Мисисипи.

Върнаха се едва сутринта и стана обед, докато опаковат багажа и го пратят на един от корабите. Тъй като отрядите на Лопес бяха вече потеглили, големи групи жени напускаха града. Никой не прояви интерес към заминаването на още няколко жени. Без никакви инциденти се качиха на борда и веднага се отправиха към каютите си. Елен, която се представи за камериерка на актрисата, получи за себе си и за детето едно малко помещение до каютата на мадам Дюбоа. Тъй като парите й бяха намалели, Мелани зае каюта, не толкова луксозна като онази, която Роланд бе ангажирал за пътуването им от Френсисвил до Ню Орлиънс. В нея нямаше двойно легло, а няколко койки, така че Глори също можеше да се настани там.