Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 155

— Какво търсите тук? — попита Мелани остро.

— Имаме да уреждаме една сметка, ти и аз. Дълго чаках този миг, чаках, наблюдавах те и си представях как ще бъде. Сега твоят войник го няма и чакането ми свърши. Само ние двамата сме тук, ти и аз.

Погледът му се плъзгаше по нея, докато се приближаваше бавно. После отново се спря върху лицето й и камшикът изплющя във въздуха. Мелани стисна устни.

— В момента сме сами, но прислужницата ми скоро ще се върне, освен това очаквам и гост.

— С прислужницата ти ще се оправя. А що се отнася до госта ти, докато той дойде, ще имаме достатъчно време за това, което съм намислил, като имам предвид, че още не си облечена.

Мелани го зяпна и схвана, че е по-добре да му внуши, че очаква мъж.

— А защо смятате, че изобщо искам да се обличам? — попита тя, ядно усмихната.

— А, значи такава била работата? — подигра се мъжът. — В този случай ще трябва да побързам, а твоят гост ще те намери по-леко облечена, отколкото е очаквал.

С всяка изречена дума той се приближаваше. Още две крачки и тя щеше да попадне в обсега на камшика му. Мелани се опита да метне в главата му огледалото. Той се дръпна, огледалото прелетя покрай него и се счупи в стената, но междувременно Мелани заобиколи малкото канапе и се спусна към двукрилата врата.

Ръката й беше на дръжката и я натискаше, когато той я сграбчи отзад. Като я дръпна, двете крила се разтресоха и бавно се разтвориха. Вик се изтръгна от гърлото й и отекна във въздуха. Тя се бранеше и се дърпаше, за да избяга през отворената врата. Мъжът замахна и й нанесе такъв удар, че главата й забуча. Той използва стъписването й, за да я грабне и да я запрати през стаята. Тя се блъсна силно в канапето. Той веднага се спусна към нея, бруталните му ръце разкъсаха пеньоара й и го смъкнаха от раменете й.

Мелани беше извън себе си от гняв. Тя се изправи с писък, в очите й пламтеше син огън, когато насочи нокти към лицето му. Той рязко се дръпна, което запази зрението му, но не го отърва от червените драскотини по бузите. За миг той бе страшно изненадан и объркан, че е посмяла да се брани. Мелани използва този миг да изтича отново зад канапето, да загърне пеньоара и с див поглед да се огледа за някакво оръжие.

— Малка мръсница! — изръмжа мъжът, който се пипна по лицето и се втренчи в кръвта по пръстите си. Хвана камшика по-здраво и се втурна след нея.

Една статуетка от оникс, която представляваше нимфа и сатир, се стовари в ребрата му. Статуетката отхвръкна на пода, а той със стон притисна ръка върху улученото място. После скочи с жаден за убийство поглед в жълто-кафявите си очи.

Камшикът я удари тъкмо когато хвърляше втора статуетка. Вряза се през плата на пеньоара й и Мелани простена от болка, а оръжието й не улучи целта си. Машата беше наблизо. Тя я грабна, размаха я с две ръце и я насочи право към главата му. Той вдигна ръка и парира удара. Когато тя замахна втори път, вдигна камшика и той изплющя по ръцете й. Въпреки ужасните болки тя нанесе удара и с удоволствие чу трясъка, с който машата се стовари върху черепа му. Но нейната сила стигаше само колкото да го накара да побеснее. Извън себе си от ярост, той изтръгна машата и я заудря с камшика. Мелани се извиваше и се опитваше да запази лицето си, олюлявайки се назад. Болките бяха непоносими, но не можеше да направи нищо, за да се защити от парещите удари. С ужас чу как пеньоарът на раменете й се разкъсва, чувстваше как влажната кръв се стича по ръцете и гърба й. Повдигна й се. Побиха я студени тръпки, коленете й омекнаха.