Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 156

Като през мъгла го видя наведен над нея, почувства ръцете му по пеньоара. Той го разтвори със замах, за да открие гърдите й с розовите зърна, които се бяха свили от болка. Дръпна пеньоара й от раменете, но остави ръцете в ръкавите, за да ограничи движенията й. После пусна камшика и я притегли към себе си. Ръцете му грубо мачкаха плътта й и я огъваха назад.

Вонящият му дъх я блъсна в лицето. Лигавите му устни се плъзнаха по бузата й и потърсиха устата й. Но когато болката заглъхна, съзнанието й отново се проясни. Тъй като той беше сигурен, че я е укротил, хватката му се беше разхлабила. Мелани се отпусна назад, сякаш припада. Когато в триумфа си той се захили ехидно, тя го удари с коляното си между широко отворените крака. Дъхът му спря и тялото му се сви, в този миг тя се отскубна и избяга, макар че пеньоарът й остана в ръцете му.

Машата лежеше на пода. Когато видя накъде се насочва, той се спусна към нея. Двамата заедно се хвърлиха върху оръжието. Мелани загуби равновесие. Мъжът остави машата, обви ръка около кръста й и я дръпна към канапето. Хвърли я на него и така натисна гърдите й с коляно, че дъхът й секна. Хвана я за едната китка, за да не може да се защитава. После я удари в лицето. Докато тя лежеше зашеметена, пръстите му се впиха в ръката й, а другата му ръка се пъхна между краката й. Тя със стенания се бореше да си поеме въздух, а той сумтеше и я мачкаше по корема. За момент спря и погледна победоносно голото й тяло, проснато под него. После се наведе да вдигне камшика.

Мелани го наблюдаваше замаяна, видя как той се изправи, съзря жестоката усмивка, изкривила ъглите на устата му, когато си избираше мястото, където да отбележи първата от кървавите резки, с които я беше заплашил още преди месеци. Провери още веднъж гъвкавостта на камшика, преди да го вдигне над главата си бавно и съсредоточено.

Мелани нито за миг не помисли да се предаде. Никога повече мъж нямаше да я докосне или вземе против волята й. Тя се изтърколи от канапето и се хвърли в краката на мъжа. Удари го под коленете и той се строполи на пода. Тя изпълзя на четири крака, но преди да избяга, той я улови за косата. Завъртя ръка и здраво я дръпна. Сълзи бликнаха от очите на Мелани, докато се извиваше и мяташе, но въпреки това той продължаваше да я придърпва под себе си. Беше извил едната й ръка на гърба, а другата притискаше с острите си лакти към пода. Краката му се вкопчиха, а мъжката му сила се притисна към хълбока й. Във виолетово-сините й очи блестеше ярост, когато погледна към него и видя как спуска оголените си зъби към треперещата й гръд.