Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 150

Мелани отвори очи. Вдигна ръка и я притисна с опакото върху устата си, докато, трепереща, пое дълбоко дъх. Когато издиша бавно, от ъглите на очите й започнаха да се стичат солени сълзи.

Мелани бе така изтощена от борбата със собствените си чувства, че се събуди късно. Когато най-сетне се разсъни, лятното слънце грееше ярко през пролуката между завесите и горещината вече нахлуваше в стаята. Тя отметна разбърканата си коса от лицето и се измъкна от леглото. С треперещи пръсти посегна към пеньоара си и напъха ръце в ръкавите. В къщата беше тихо, прекалено тихо, когато се промъкна през салона. Там нямаше никой, в трапезарията — също. Спря пред вратата на празната спалня с ръка на дръжката. После решително вирна брадичка, отвори вратата и влезе.

Неоправеното легло ясно показваше, че Роланд бе прекарал нощта там, а в канчето на тоалетката сапунената пяна засъхваше. Също така ясно беше, че той е заминал. Не само леглото беше празно. И чекмеджетата на тоалетката, и гардеробът до стената отсреща. Резервната му униформа и ризите му, принадлежностите му за бръснене и разните неща, които бе пренесъл с течение на времето в тази стая — всичко бе изчезнало. На края на плота на тоалетката се виждаше копче, месингово копче от някоя от униформите му. Мелани го взе в ръка и го стисна, докато усети как се вряза в дланта й.

— Той тръгна, мис Мелани.

— Да, зная, Глори — прошепна Мелани и погледна камериерката си, която стоеше зад нея до вратата. — Дори не се сбогува с мен.

— Аз исках да ви събудя, но той каза да не го правя, така само ще ви ядосам. Ако побързате, може би ще го стигнете.

Мелани погледна жената и пак извърна поглед. Усмивка разкриви треперещите й устни.

— Не. Не, така само ще го ядосам.

Около час по-късно дойде известието. Мелани се беше облякла и бе прибрала косата на тила си на кок. Тъкмо сядаше на балкона зад къщата до малка масичка, за да изпие чаша кафе и да изяде едно бине суфле с пудра захар. Глори отвори вратата, когато леко се почука, и донесе на Мелани сгънато писмо.

— Беше едно момче, мис Мелани. Каза, че някакъв джентълмен на улицата му дал пет цента да ви донесе известието.

Мелани вдигна поглед и се взря в очите на жената, но тя бавно поклати глава.

— Не е бил мистър Роланд. Момчето каза, че бил дребен, с посивяла коса и в цивилно облекло, не в униформа.

Мелани извади листа от запечатания пергаментов плик. По някакви причини, които не можеше да си обясни, не й се искаше да отвори писмото. После се укори за глупостта си, разгъна листа на масата и зачете:

Многоуважаема госпожо,

Получихме с благодарност вашата вест от снощи. Сигурно ще се зарадвате да узнаете, че преди полунощ напусна града един бърз параход, който ще отнесе съобщението за очакваното пристигане на споменатите от вас гости. Уверен съм, че моите съотечественици така енергично ще ги посрещнат, че по всяка вероятност те никога вече няма да се върнат. Прилагам картичката си. Знакът в горния ляв ъгъл ще Ви осигури незабавен достъп до моята канцелария, за да можем на четири очи да поговорим за възнаграждението, което да отговаря на стойността на голямата услуга, която ни направихте.