Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 149

Мелани избягна въпросите на Глори, като заяви, че има главоболие и иска веднага да си легне. Но не заспа. Мислите й се въртяха в кръг. Събра смелост да си припомни нощта, в която започна всичко. Оттогава се случиха толкова много неща, толкова много неща — дребни, но и съществени, — се промениха. По-рано бе диво решена да отмъсти. Къде бяха изчезнали гневът и кръвожадността й? Докато Роланд го нямаше през дългите месеци, той й липсваше, но тя не си го признаваше. Втълпяваше си, че иска да бъде с него само за да го накара да плати за това, което й бе сторил. Но по този начин сама си причини болка и унижение. Преди много месеци Роланд я обвини в ревност, и то с право. Само от дива ревност се нахвърли тази вечер върху актрисата. Истината, че е майка на Роланд, я бе уязвила и смутила. Тя бе оскърбена, защото той не й се довери по-рано, а й бе неудобно и от ужасната заблуда. Бе се помъчила да оправи нещата и после си отиде. Защо? Защо избяга? Не можеше да има по-ясен отговор: от страх. Страх, че не е свършила достатъчно добре работата си, когато се извини. Страх, че Роланд няма да й прости. Страх, че ще усети ревността, която я разяжда. Страх, че ще прозре причината и ще узнае истината за нея.

Тя го обичаше. Не можеше да извърши по-голямо предателство спрямо паметта на дядо си и спрямо собствената си чест, а злощастните й планове за отмъщение не можеха да имат по-жалък край! И въпреки това нямаше как да го отрече. Какво жалко създание е! Не направи нищо, за да спечели любовта му, но направи всичко, за да го отврати от себе си. Със своята студенина и презрение тя осъди на бавна, задушаваща смърт дори единственото, което той изпитваше към нея — пламенното му желание. Защо й беше нужно толкова време, за да го разбере? Как стана така, че може да чете в собственото си сърце едва сега, когато той напуска нея и детето, което расте в утробата й, за да се изложи на опасност?

Чу го да идва, чу бавните му стъпки в салона. Прехапа долната си устна и отхвърли завивката. Така се беше въртяла в леглото, че нощницата й се бе качила високо по бедрата и се опъваше по хълбоците й. Тя не я дръпна надолу. После разпиля разпуснатата си коса около себе си, легна обратно на възглавницата и се престори, че спи, задиша така дълбоко и равномерно, че едната й гърда заплашваше да се измъкне изпод изкривеното деколте на нощницата.

През почти затворените си клепачи тя усети светлината. Роланд стоеше на вратата и държеше лампата от салона в ръка. Секундите минаваха. Дали се движи и дали диша, тя не можеше да каже. Накрая той въздъхна дълбоко. Стана тъмно, когато отстъпи и затвори вратата след себе си.