Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 148

Когато каретата вече доста се бе отдалечила от къщата, Дом се обърна към нея:

— Много си красива тази вечер. Струва ми се, че всеки път, когато те виждам, си все по-красива. Премного съм наказан за нещата, които ти наговорих тогава в Гринлия. Хиляди пъти съм пожелавал да мога да върна времето и още веднъж да изживея онзи следобед. Ако можех да го направя, отговорът ми щеше да е друг, уверявам те. Сега щяхме да сме женени. Може би дори щяхме да имаме дете.

Мелани го погледна слисано и бързо извърна очи.

— Всичко това е минало — рече строго тя. — Невъзможно е да се върне назад.

— Може и така да е, но искам да знаеш колко много те обичам. Ако в предстоящия поход се случи нещо с Роланд или ако решиш да го напуснеш, за мен ще бъде чест и гордост да те взема за своя жена.

— Много… много мило, че го казваш — измърмори тя безпомощно.

Той протегна ръка и я сложи върху нейната, после я плъзна надолу и хвана дланта й.

— Не го казах от любезност. Казах го сериозно. Защо, мислиш, останах в Ню Орлиънс и чаках, защо зарязах адвокатската си кантора и всичко останало, ако не за да бъда близо до теб, когато походът започне и корабът излезе в открито море?

— Тогава значи и ти знаеш. Изглежда, са знаели всички, освен мен.

— Какво съм знаел? — попита той.

— Че Лопес и хората му заминават утре сутринта. Ти каза…

— Не, не го знаех. Досега в града са се събрали около петстотин мъже. Останах с впечатлението, че искат да качат на корабите много повече.

— Лопес смята, че неговата част е достатъчно силна, като се имат предвид избухналите на острова безредици.

— Разбирам. Тогава може би няма толкова дълго да чакам отговора.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мелани и издърпа ръката си.

Дом сбърчи чело.

— Напълно възможно е Роланд да не се върне. Трябва да ти е ясно, тези хора играят опасна игра. Ако бъдат победени, повече от вероятно е да понесат големи загуби, а ако ги пленят, не вярвам правителството на Съединените щати да се намеси, както в случая с пленниците от Контой. Тъй като е известно, че страната няма да застане зад тях, а също, че за голяма част от мъжете това е второ нахлуване в Куба, испанското правителство в никакъв случай няма да е благосклонно.

— Да — прошепна Мелани. — Предполагам, че имаш право.

— Не ми се ще да те притеснявам — продължи Дом, — но искам да знаеш, че винаги ще съм тук и ще чакам. Ако се стигне до най-лошото, няма да останеш сама.

Каретата спря пред къщата. Мелани сподави въздишка на облекчение, когато се обърна към мъжа до нея:

— Ценя това, което каза, Дом, наистина много го ценя. Тъй като знам как мислеше по-рано по този въпрос, намирам, че е много благородно от твоя страна. Но не вярвам, че наистина искаш да се ожениш за разведена жена, защото това ще доведе до голям скандал, а и се опасявам, че Роланд Донован не е мъж, който лесно може да бъде убит, било на война, било другаде. Дом кимна сковано:

— Все пак ще си помислиш ли върху това?

— Ще го запомня — отговори Мелани.

Дом слезе от колата и помогна на Мелани да стори същото. В къщата светеше лампа, признак, че Глори е будна. Мелани отказа предложението на Дом да я придружи до входната врата. Помоли го да се върне на бала с наетата кола, за да бъде тя на разположение на Роланд, после се обърна и изкачи стълбите. При всяка крачка, която правеше, усещаше погледите на Дом. Той не мръдна от тротоара, докато тя не влезе и не затвори вратата след себе си.