Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 146

Дженифър Блейк

— Точно това чух — рече той, скърцайки със зъби, — но просто не можех да повярвам, че наистина си го казала. Тази жена не е моя метреса, макар да изпитвам към нея любов и най-голямо уважение. Преди да се превърнеш в злобна, подла вещица, се опитах да ти кажа, че тази жена, Колийн Антоанет Дюбоа, ако я наречем с артистичния й псевдоним, е моята майка!

Мелани се втренчи в него и цветът от лицето й изчезна.

— Твоята майка? — прошепна тя.

— Била е актриса, преди да се запознае с баща ми, и още тогава е играела с моминското име на майка си. Баща й бил ирландец от прочута артистична фамилия. Били на турне в Съединените щати, когато се запознала с баща ми.

— Не знаех.

— Когато преди много години напуснала баща ми, той започнал да се държи, сякаш е умряла. Заради него и заради мен тя предпочела да остави нещата така. Но ти не изчака, дори не ме изслуша. Ти дори не си даде сметка, че никога не бих те поставил в подобно положение, ако това, което си въобразяваш, беше вярно. Ти не помисли за никой друг, освен за себе си, за собствените си чувства, за личната си гордост.

— А защо не? — избухна тя. — Какво друго имам? Нямам семейство. Животът ми е провален. За да имам издръжка, съм зависима от един мъж, който се ожени за мен само от чувство за отговорност и похот, мъж, който толкова малко се интересува от мен, та дори не ми съобщава, че утре сутринта заминава на война. Какво беше намислил — искаше да го разбера едва когато не се върнеш утре вечер вкъщи?

— Бях намислил да ти го кажа тази вечер след празненството. Не ми е ясно как си разбрала.

— Няма значение. Знам го, и то не от теб.

— Имаш право, няма значение. Най-важното сега е да поправиш това, което стори. Ще се върнем в балната зала. Още един път ще те представя на мадам Дюбоа. Ще се извиниш за избухването си и ще се покажеш от най-очарователната си страна.

— Готова съм по всяко време да засвидетелствам съжалението си за това недоразумение, ако я доведеш тук, но в балната зала няма да се върна.

— Ще се върнеш, дори ако трябва да те занеса. Ти публично я постави в неудобно положение и затова публично ще поправиш грешката си. Дължиш й го. Тръгваме ли?

От една страна, й беше ясно, че искането му е справедливо, но, от друга, го мразеше за това. Той беше груб и безсърдечен. Не разбираше и не се съобразяваше с нейните чувства, а само с чувствата на жената, която го бе родила. Най-нещастната вечер в нейния живот беше също един такъв бал — в Монмаут, когато го бе видяла за пръв път.

С вдигната глава тя вървеше пред него. В очите й гореше трескава жарава и бузите й бяха силно зачервени, когато прекоси балната зала. Актрисата, майката на Роланд, беше обградена от кръг почитатели, между които имаше и офицери. Мелани си лепна мила усмивка на устните и се отправи към нея. Подаде й ръка и каза:

— Скъпа мадам Дюбоа, трябва да ми простите. Мъжът ми току-що ми обясни всичко и разбрах, че това е било само глупава заблуда от моя страна. Просто не мога да ви опиша колко много съжалявам.