Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 144

— Не ви съветвам да отлагате до безкрай — отвърна губернаторът. — Но какво гол кова означават една или две седмици, ако успехът после ще е по-сигурен и ще можем да проведем плана си, а именно атака по три фронта? Защо, за Бога, сър, трябва утре да надуете платната само с една трета от нашите сили, след като няколко седмици по-късно ще можем да нападнем всички заедно?

В гласа на испанеца прозвуча явна обида, когато отговори:

— Заради причините, които вече изложих, губернатор Куитман, и защото вече съм информирал офицерите си за това. Няма да проявя колебливост, като отменя заповедта си в последния момент.

— Възможно е да е признак на мъдрост, ако промените плановете си.

— Възможно е. Но аз се питам също дали не искате да ми наложите вашата стратегия само защото тя ще ви позволи да поведете вашата войска от запад в бой и така да споделите славата на похода.

— Това е обида, сър!

— Моля да ме извините, сър — отговори генерал Лопес, — но на мен работата ми се струва твърде важна, за да спазвам нормите на благоприличие.

Настъпи кратко мълчание, след което губернаторът каза замислено:

— Работата наистина е твърде важна, генерале. Заради това си позволявам да ви съобщя, че според мен е извънредно глупаво да вземате за чиста монета всички тези аплодисменти, с които ви обсипват сега вестниците. За да се извоюва победата в Куба, е необходим повече от един мъж, колкото и велик да е той.

— Ще се постарая да го запомня — озъби се генерал Лопес.

Веднага след тези остри думи той напусна нишата.

Доброто настроение на Мелани се изпари, сякаш никога не бе съществувало. Тя се усмихна на Джереми и прие напитката, която й донесе, но в мислите си бе другаде. Защо Роланд не й беше казал, че утре сутринта тръгват на поход? Можеше да се обзаложи, че жените на другите офицери, които присъстваха тази вечер, не тънеха в неведение. Не й ли вярваше, или просто смяташе, че й е безразлично? Преди първия си поход също не я уведоми за заминаването си, но този път е друго. Сега тя е тук, за да се сбогува с него.

— Джереми — каза тя внезапно и го прекъсна. — Видяхте ли Роланд?

— Мисля, че преди няколко минути беше още на вратата към градината, но защо ви е той, като имате мен? — попита той и се престори на обиден.

— Току-що се сетих нещо, за което спешно трябва да го попитам — отговори тя и се усмихна насила. — Ще ме заведете ли при него?

Мелани видя Роланд още отдалеч — едра широкоплещеста фигура в добре ушита униформа. Тъмната му къдрава коса блестеше йод газовата светлина почти катраненочерна. Беше навел глава, докато говореше с жената, която стоеше до него, а ръката му бе пъхната закрилящо, почти интимно под лакътя й. Танцуващите се раздвижиха и скриха гледката. Следващият път, когато ги видя, жената се беше обърнала. Имаше елегантна прическа, балната й рокля от златиста коприна произхождаше несъмнено от Париж, на ушите й проблясваха смарагди. Жената, която стоеше до съпруга й и която той тъкмо целуваше нежно по челото, беше Колийн Антоанет Дюбоа.