Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 142

Нарастваща жар я обля, тя сви ръце в юмруци и зачака със затаен дъх момента, в който той щеше да проникне в нея. Моментът дойде. Твърд и пулсиращ, той навлезе в нея. Измъчена и опиянена, тя почувства истинския източник на неговата сила и осъзна отчаянието, което събуждани неговото желание, видя колко тънък е ръбът между жестокостта и чувствената нежност, по който той вървеше. В този миг на просветление, на прозрачността на екстаза, истината проблесна пред нея. Те представляваха парадокс, тя и мъжът, с когото беше свързана. Вътрешно тя можеше да се изправя срещу него с несломима твърдост, но тялото й беше меко и податливо. А той, макар и да я измъчваше с груба сила, изпитваше към нея чувства, които го правеха уязвим. Но по-важна беше увереността, че няма никаква полза от това прозрение. Те все още бяха равностойни противници. Докато никой не виждаше в прегръдките на другия победа, нямаше нужда и никой да се признава за победен. Така те можеха отново и отново да започват борбата, докато най-сетне Лопес тръгне на следващия си поход.

Беше топла лятна вечер, тъмночервена и кадифена, когато в американския квартал на града се състоя последния бал за Лопес и неговите хора, а домакинът беше търговец, надяващ се на голямо богатство, в замяна на подкрепата си за испанския генерал. Облегната на ръката на Роланд, Мелани влезе в залата на разкошната вила в класически стил. Изглеждаше очарователна в балната рокля от копринен тюл с цвят на аквамарин, без да знае, че това ще бъде последното събитие за сезона. Знаеше само, че светлината на огромния полилей над полирания под сякаш е по-ярка от друг път, че всяка усмивка изглежда изключително любезна, че валсът на Щраус „Рози от юг“ събужда в нея желанието да танцува. По някаква причина, която не се стремеше да уточни, тя се чувстваше неописуемо добре. С изненада разбра, че е щастлива. Инстинктивно се обърна към мъжа си, но в този момент стигнаха до Илайза и Джон Куитман. Двамата мъже си стиснаха ръцете и заговориха с приглушени гласове. Мелани и Илайза се поздравиха не така въздържано и си размениха комплименти. Стояха, бъбреха безгрижно, коментираха тоалетите на другите жени или махаха на приятели, между които бяха Дом и Хлое.

Губернаторът не беше особено привлекателна гледка на дансинга и той го съзнаваше добре. След като изтанцува с Мелани един жизнерадостен котильон, Роланд отведе Илайза на лъскавия паркет. В това време Мелани прие поканата на Джереми Роджърс за един валс.

— Роланд наистина е за завиждане — отбеляза Джереми, докато се въртяха в танца.

— В какъв смисъл? — осведоми се Мелани.

— Естествено, защото има вас, но мисля, че той самият много добре го знае.

— Иска ми се да се надявам — отвърна Мелани.

— Казвам го напълно сериозно. Не съм виждал още друг мъж, който така неуморно да се стреми да спечели богатство заради една жена.