Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 143

— Бих желала да не го прави.

— И на мен ми се иска, защото тогава нямаше да имам толкова малко шансове — заяви Джереми с лукава усмивка. — Мисля, че ако имах някоя като вас, щях да полагам повече усилия и дори може би щях да се бия по-ожесточено, като стигнем в Куба.

— Мислех, че плантацията за захарна тръстика е достатъчен стимул — пошегува се Мелани, в чиито очи грееше усмивка.

— Е, да. Но ще ви кажа едно: нямам търпение да ви видя в Хавана. Ще бъде много забавно. Обещавате ли, че ще ми запазите един танц на първия бал, когато Лопес бъде обявен за губернатор на Куба?

— Обещавам ви — съгласи се Мелани. Против волята си се зарази от въодушевлението му.

— Да, ще бъде прекрасно — мечтаеше Джереми и в невинните му сини очи се появи унесен израз.

Танцовата площадка се напълни. В топлата августовска вечер и в блъсканицата на толкова много тела, над които газовото осветление пръскаше допълнителна топлина, на Мелани й стана горещо. С благодарност прие предложението на Джереми да й донесе чаша шампанско и се отпусна на една пейка до стената на балната зала, за да изчака завръщането му. Не беше забелязала, че седи до някаква ниша, докато не чу гласове, които проникваха през преградата от папрат и палми в големи саксии.

— Значи сте решен да го проведете?

— Но да, мили приятелю! Не виждам причина за ново отлагане. Хората ми стават нетърпеливи и вече не искат да чакат частите, които вие и генерал Гонзалес набирате. Какво ще стане с мен, ако ми избягат? Освен това трябва да признаете, че обществеността тъкмо сега се отнася много благосклонно към нашето дело. Тъй като кубинците в Пуерто Принсипе и провинция Тринидад се надигат, ако не внимаваме, испанците ще бъдат прогонени в морето, преди да сме предприели и една стъпка.

Мелани потръпна, когато й стана ясно, че първият от мъжете е губернаторът Куитман, а вторият — генерал Лопес. Те се бяха оттеглили наистина в нишата, но тя не беше сигурна дали непременно искат да говорят на четири очи, или просто бяха потърсили спокойно място, където няма да е необходимо да крещят, за да се разберат. Като видя Джереми, който държеше две чаши в другия край на залата и си пробиваше път към нея, покрай стената, тя остана да си седи там.

— Страхувам се — продължи губернаторът замислено, — че не можем да се доверим на съобщенията, които говорят за големи революционни сили. Струва ми се, подобно нещо се твърдеше и друг път, но тогава и вие не повярвахте в тези раздвижвания.

— Имате право, драги Куитман — отвърна Лопес. — Но трябва да признаем, че тогава не бях достатъчно дълго на острова, за да мога сам да забележа нещо от въстанието. А за мен източникът на тази специална информация е абсолютно достоверен.

Губернаторът измърмори нещо, което Мелани не можа да разбере, и Лопес се изсмя.

— О, не, не смятам, че преценката ми е безпогрешна. Все пак оптимистично ме настройва масовото събрание от миналата седмица. Всички бяха на мнение, че непременно трябва да ударим. Всички редактори на вестници и списания заявиха, че е дошъл подходящият момент. Кубинците чакат моите хора. Търговците, които вложиха златото си в моето начинание, също чакат. Не бива да ги разочаровам.