Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 140

— И това ли знаеш вече?

— Достатъчно, за да събуди интереса ми към твоя отговор. Когато изгасих лампата, не мислех, че преди лягане ще ми се представи още една обаятелна картина. Но в никакъв случай не ми се искаше да я пропусна. — Той пристъпи плътно до нея, обгърна я с ръце, притисна я до болка към себе си и я погледна.

— Боже мой, колко си хубава — промълви. — Опитах се да си внуша, че нямам нужда от теб, но напразно. Ти си пред мен наяве и насън и макар и да знам, че душата ми ще е загубена и ще съм прокълнат, ако остана при теб, не мога да се махна. Ела сега и ме остави да се удавя в омагьосващите ти, ангелски очи. Някои неща, които се купуват скъпо, все пак си струват цената.

Устата му потърси жарко нейните устни. Пръстите му се заровиха в нежната й благоуханна коса и не й позволяваха да мръдне. Другата му ръка я държеше като желязна скоба и я притискаше към него, като че ли никога няма да я пусне. Думите му бяха така странни, беше толкова отдавна, откакто за последен път беше така близо до нея, че сетивата й пламнаха. Дълго време тя стоя вкопчена в него, достатъчно дълго, за да усети той как капитулира в прегръдките му. Когато се отправи към леглото, под ботушите му захрущя счупеното стъкло.

Този шум наруши очарованието.

— Не — прошепна Мелани и извика по-високо, — не!

В момента, в който усети леглото под себе си, Мелани се отскубна от него и се изтърколи на другия край. Той я последва с един скок, обгърна кръста й с ръка и я дръпна отново към себе си. Тя посегна и го удари с ръка по врата. Той се хвърли върху хълбоците й и хвана едната й китка, после другата и ги задържа пред лицето й.

— Какво значи това? — изфуча той мрачно.

— За кого се мислиш всъщност? — изпъшка тя. — Да не смяташ, че можеш да демонстрираш пред всички историята си с някаква друга жена и да тичаш след нея като кротко паленце, а после да се върнеш и да продължиш оттам, докъдето си спрял? Не, за нищо на света!

— Не съм имал никаква история. Вече се опитах да ти го кажа, но ти не искаш да повярваш. Тогава мисли, по дяволите, каквото щеш. Ти си моя жена. Ти си жената, която желая повече от всяка друга, и аз ще те взема. Не си прави илюзии по този въпрос.

Дъхът на Мелани секна и тя си помисли, че ще се задуши. Червенина пламна по лицето й, когато видя упорития поглед, с който я пронизваха пламтящите очи. Нямаше съмнение, че думите му бяха сериозни. Тя преглътна шумно.

— И ти се задоволяваш с това? — попита тя с глас, който беше по-скоро плах шепот.

— Не — отвърна той и мъка помрачи очите му, докато и ъглите на устата му заигра усмивка, — но все пак е нещо. Преди време веднъж за малко ми се отдаде. Каквито и да са били причините, ти все пак дойде в прегръдките ми, отвърна на докосванията и движенията ми. Все още се надявам, че ще изоставиш бдителността си и това чудо отново ще се случи.

Думите и тембърът му сякаш я лишиха докрай от собствената й воля. За да се противопостави на тази слабост, тя го предупреди със стиснати зъби: