Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 139

Посегна нерешително към подгъва на комбинезона си и спря. Беше толкова уморена, че се изкушаваше да се пъхне така в леглото и да остави нещата си неприбрани до сутринта. Ако го стореше, трябваше да стане преди Глори и да си ги прибере, защото иначе тя щеше да й се кара и да разтребва около нея, докато пие в стаята сутрешното си кафе. Може би спокойствието на сутринта е по-ценно от това през нощта.

Мелани с въздишка вдигна ръце и започна да вади фуркетите от косата си и да тръска глава, докато косата й се разпиля по раменете и гърба. После застана пред тоалетката, сложи фуркетите на студената мраморна плоча и опипом потърси серните кибритени клечки и кутията от масивно сребро; Намери ги, запали една клечка и посегна към лампата, която беше до кутията. Едва когато фитилът се запали и тя размаха клечката, за да я загаси, забеляза, че стъклото в другата й ръка беше топло, като че ли лампата е била загасена неотдавна.

— Жалко, че свършваш, макар че много се наслаждавах на представлението, а и е голямо удоволствие си спомням за тази синя рокля, с която беше облечена. Така, както си сега, съм те виждал хиляди пъти в мислите си след онази нощ в „Риалин“, когато братята Баскъм бяха нахълтали в стаята ти.

Стъклото на лампата падна от ръката на Мелани и се пръсна. Тя се извърна рязко и извика:

— Роланд!

Той се беше изтегнал на кушетката, облегнат назад, стъпил с единия крак, обут в ботуш, върху люляковия сатен и подпрял длан на коляното. С присвити очи разглеждаше късата й дреха, светлеещите й бели крака и медния блясък на косите й на светлината на лампата.

— Да-а — отбеляза провлачено, — скитащият съпруг се завърна.

— Какво… какво търсиш тук? — попита тя. Искаше Да каже защо стои на тъмно, макар че не прозвуча така.

— Аз живея тук, ако все още си спомняш — отвърна той сподавено и изведнъж скочи. — Губернаторът ми разказа за проблемите, които си имала с разни безделници. Затова ми се стори разумно да подам молба да ме върнат обратно и отново да заема полагащото ми се място като твой закрилник.

— Предполагам, че намекваш нещо с тази забележка — осведоми се Мелани и гореща вълна заля лицето й, като го видя бавно да се приближава към нея. Устните му бяха заплашително свити, а в очите му гореше зелен пламък.

— Намеквам, че нуждата ти от закрилник, изглежда, не свършва на прага на къщата. Чух как Клемънтс ти предложи да остане тук през нощта.

— Тогава си чул и че му отказах — отговори тя и вирна брадичка.

— Да, но когато нещата стигнат до там, че мъжът се осмелява да попита, не се знае колко дълго още дамата ще отказва.

— Съвсем сигурна съм, че в тая област имаш прекрасни познания — подхвърли Мелани и понечи да се обърне.

Той протегна ръка и хвана нейната. За да я задържи, пръстите му се впиха в меката й плът.

— Не мърдай — предупреди я той с дрезгав глас, — или ще си нарежеш краката в стъклото.

— Ах, наистина ли? Не ти ли е все едно?

— Точно толкова, колкото и фактът, че нямаше възможност да се отдадеш на твоя галантен кавалер Дом.