Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 138

Дом също се учуди.

— Къде е Глори? Да не би да е болна? По-добре ме остави аз да погледна. Ще тръгна пръв.

Дом влезе в тъмния салон. Нищо не помръдна. Не се чуваше никакъв звук. Когато продължи, Мелани го последва. И в трапезарията нямаше никой, а в килера се размърда само мишка, която се скри в един тъмен ъгъл. В помещенията за прислугата светеше и Мелани видя познатата закръглена фигура на Глори да минава покрай единия прозорец.

— Всичко е наред — въздъхна Мелани. — Глори е тук. Предполагам, просто не е очаквала, че ще се върна толкова рано.

— Да, сигурно е така — отвърна Дом, — но това с постовия ме учудва. По-добре утре сутринта да съобщиш. Чувстваш ли се достатъчно сигурна без него? Бих могъл да остана, ако искаш.

— Много мило от твоя страна, но няма никаква нужда — възрази Мелани.

— Съвсем сигурна ли си?

— Напълно.

В тъмнината Мелани го виждаше прекалено ясно до себе си. Искаше й се да бе запалила лампата. Не й харесваше интимността, която май възникваше между тях, и като си спомни забележките, които бе направил и рано тази вечер, изведнъж изпита неприятно чувство. Дом никога не се беше опитвал да й се натрапи, но сега лостовият го нямаше, Глори се беше оттеглила и тя за пръв път беше съвсем сама с него.

— Може би все пак ще е по-добре да огледам спалните — предложи Дом.

— Не смятам, че е необходимо — отговори Мелани с хладен, твърд глас, когато тръгна отново към салона. — Ти вече направи достатъчно за мен, беше много мило от твоя страна да ме придружиш до вкъщи. Сега бих искала да се сбогувам с теб, ако нямаш нищо против. Много съм уморена.

На вратата Дом опита още веднъж.

— Мелани — започна той.

— Моля те, Дом, не тази вечер. Лека нощ.

Тя отстъпи от вратата и я затвори под носа му. Остана така, докато чу каретата му да потегля, после въздъхна и опипом тръгна през тъмния салон към спалнята. Там свали шала, който бе използвала като наметка, остави го заедно със сребърната си чантичка на леглото и се прозя, преди да хвърли поглед към вратата на терасата. През завесите се промъкваше дълга ивица светлина. Тъй като това я привлече, тя дръпна тежките копринени завеси и пусна лунната светлина в стаята.

Вътрешният двор под нея беше потопен в сребро. Нищо не помръдваше, дори и сянката на някое листо. Отсреща светлината при Глори угасна. Мелани почака, защото мислеше, че старата жена я е чула и идва при нея. Но Глори не дойде. Може би е вдигнала резето, защото е прекалено уморена и иска да си легне рано. Това не беше обичайно за нея, но Мелани многократно беше настоявала да не стои до късно да я чака. Несъмнено Глори най-сетне я е послушала. Това я зарадва. Щеше да й бъде неприятно да ограбва съня на старата жена. Всъщност много малко бяха нещата, които не можеше да свърши сама, имаше само няколко рокли, които не можеше да облече или съблече без чужда помощ.

Изви ръце към гърба си и започна бързо и умело да разкопчава роклята си. Когато свърши, съблече я през главата и пристъпи към леглото, за да я закачи над раклата в долния край. Последваха кринолинът и фустите, после дългите до коленете гащи и корсетът. Хвана се за една от колоните на леглото, докато събуваше обувките и чорапите.