Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 137

Мелани, която през изминалите седмици излизаше все по-често, също танцува няколко пъти с генерала. Намираше поведението му завладяващо, а въодушевлението му — заразително. Наистина повечето празненства тя посещаваше с Илайза и Джон, но понякога беше по-удобно да има придружител. Някой път тази задача изпълняваше Джереми Роджърс, но по-често Дом. Досега той нито веднъж не беше прекрачил границата на онова, което се смяташе за благоприлично по отношение на една омъжена жена. Освен това бе така настойчив, че трудно можеше непрекъснато да му отказва. Когато я мъчеше съвестта, тя се питаше в какво всъщност могат да я упрекнат. В края на краищата той беше стар приятел и тъй като знаеше истината за нейния брак, не бе нужно да го залъгва и постоянно да измисля извинения за дългото отсъствие на мъжа си.

Във вторник карнавалът завърши с голям бал. Следващият ден беше сряда, началото на постите, през които за няколко седмици щеше да настъпи спокойствие. Мелани беше облечена в синята копринена рокля, която беше носила преди толкова много време в онази януарска вечер, когато за пръв път срещна Роланд. Но доста преди полунощ, балът й омръзна. Извини се с главоболие и помоли Дом да я заведе у дома.

Когато каретата пристигна, в къщата беше тъмно. Това беше необичайно, защото Глори винаги чакаше Мелани да се върне. Още по-необичайно беше, че тази нощ на тротоара пред къщата нямаше войник на пост. Дом й помогна да слезе от колата. Мелани гледаше слисана, сякаш очакваше постовият да изникне от тъмнината. Но тона не стана. Тя повдигна полите си и пое ръката на Дом.

— Тази нощ е прекалено спокойно — отбеляза Дом, като се изкачваха по стълбите.

— Да — съгласи се Мелани с приглушен глас.

— След целия този шум и непрекъснато движение насам-натам това действа благотворно. Струва ми се, че за някои хора постите вече са настъпили. Денят е отминал, те са си легнали да спят, а като се събудят, времето на постите и на покаянието ще е започнало. Ще ти бъде ли неприятно, Мелани, ако ти кажа, че за тази година и за много напред съм се покаял, че не мога никога да си простя това, което сторих на теб и на собственото си щастие?

— Моля те, Дом. Не ми е неприятно, но е безсмислено да говориш. Нищо не може да се промени.

Вдигна ръка и похлопа тихо на вратата, за да й отвори Глори.

— Сигурна ли си? Не можеш да се правиш, че между теб и Роланд всичко е така, както трябва да бъде. Струва ми се, че участието му в този поход до Куба доказва, че няма намерение да ти бъде истински съпруг. В края на краищата той не е при теб и не те закриля.

— Те не разбираш — отбеляза Мелани.

— Мисля, че ако някой нещо не разбира или не иска да разбере, това си ти. Тоя мъж е единак, авантюрист, за когото семейните връзки са без значение. Той не иска и няма нужда от никой друг, освен от самия себе си.

Мелани почука още веднъж на вратата и хвана дръжката. Вратата не беше заключена. Странно, защото Мелани беше сигурна, че Глори спусна резето след нея, когато излезе вечерта.