Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 136

Докато беше в Натчес, се навърши една година от смъртта на дядо й. Когато проветряваше стаите в Гринлия и оглеждаше какво е станало в къщата през време на отсъствието й, Мелани опакова цветните си рокли и ги пренесе после в Ню Орлиънс. Там започна незабележимо и с мярка да снема постепенно траурното облекло.

Тъй като губернаторът беше там, Мелани не се чувстваше удобно като гостенка, макар че възрастната вдовица, у която всички бяха настанени, бе извънредно любезна. Усмихнато, но настойчиво тя поиска да се върне с Глори в къщата на „Рампарт стрийт“.

Често изпитваше страх, че нощем е сама в къщата. Неведнъж й се струваше, че някой се промъква по улицата. Когато изгасеше лампата в салона и погледнеше навън, виждаше понякога мъжа от отсрещната къща да стои на балкона и да наблюдава нейните прозорци. Веднъж посред нощ й се стори, че чува стъпки във вътрешния двор. Отиде до прозореца и видя някаква мъжка фигура. Пистолетът беше под възглавницата й. Когато отново се върна до прозореца, мъжът се беше изкачил по задната стълба и се приближаваше към вратата на трапезарията. Мелани трябваше да събере всичката си смелост, за да отвори вратата, през която той би могъл да влезе.

Нямаше нужда да стреля. Проскърцването на бравата и щракването на спусъка накараха мъжа рязко да спре. За миг той се вцепени, после с един скок стигна до стълбата и се спусна надолу. Когато Мелани застана до парапета, гой се беше покатерил по оградата и беше скочил от другата страна. Шумът от стъпките му отекваше в нощта. Нито времето, нито светлината бяха достатъчни и все пак бе почти сигурна, че беше нейният съсед от отсрещната къща.

Когато Мелани разказа случая на Илайза, тя нададе вик на ужас. Направи всичко възможно да склони Мелани да се върне отново при тях с Джон, но тъй като тя остана непреклонна, Илайза заяви, че трябва да се предприеме нещо Мелани да не остава без закрила, докато мъжът й е на път по служебни въпроси? Жената на губернатора беше отишла, изглежда, направо при Лопес, защото тази и следващата вечер пред къщата на Мелани се появи един войник, който патрулира там в червено-синята си униформа и с пушка, готова за стрелба, до разсъмване.

Започна карнавалът и празненствата следваха едно след друго. Всяка домакиня искаше да приеме Лопес, смелия авантюрист. Генералът никак не се смущаваше от популярността си. Пред господата беше ентусиазиран и уверен и им разказваше какви богатства ги очакват и колко ще им донесат облигациите, които бяха купили от него. Към дамите беше учтив и внимателен. Много скоро беше добре дошъл на всеки прием, защото винаги имаше готов комплимент, движеше се изкусно на танцовата площадка и никога не пропускаше да танцува с дъщерята на семейството или с някоя невзрачна братовчедка.