Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 127

— Това е монсеньор Де Марини — установи Хлое, — а ето, мисля, и Джеймс Галие, архитекта, който проектира жилищата на Понталба.

Тя назоваваше имената на други минувачи и разказваше на Мелани кой какъв е, докато тя започна да се пита как е успяла за толкова кратко време да опознае населението на Ню Орлиънс. Предположи, че се дължи на големия й интерес. Хлое се интересуваше главно от хората и техните действия, ако не и единствено от това.

— Искаш ли да слезем и да се поразходим малко? — попита Хлое. — В тези часове на деня е толкова приятно. Уверявам те, че няма да е трудно. В момента, в който спра до тротоара, ще се появят цели орди ирландчета и негърчета, които с удоволствие ще държат коня.

— Както предпочиташ — отвърна Мелани.

— Ето там виждам едно място — каза Хлое, наведе се и погледна през дърветата към Плас дарм. — О! О, Мелани! Но това е ужасно! Дори и насън не ми е минавало през ума.

— Какво има? — Мелани също погледна нататък. Не можеше да каже, какво беше очаквала, но дори и най-смелите й фантазии не биха обрисували това, което видя. Едър, с изправена стойка, издокаран в униформата си, Роланд се разхождаше под тополите под ръка с една жена. Тя беше стройна, тъмнокоса, със стегната фигура. От такова разстояние беше трудно да се види лицето й. Носеше тревистозелен тоалет и огромна шапка с пауново перо.

— О, Господи — промълви Хлое, — това не го исках в никакъв случай. Толкова съжалявам, Мелани, толкова ужасно съжалявам. Но кой би помислил, че той ще се показва открито с нея посред бял ден, пред очите на всички. Можем само да се надяваме, че не са ни забелязали.

Вместо да спре до бордюра, сестрата на Дом удари коня с камшика и те бързо напуснаха Плас дарм. Мелани погледна още веднъж през рамо и каза:

— Струва ми се, че не разбирам какво става тук. Коя беше тази жена?

— Да не би да искаш да кажеш, че нищо не знаеш? Това беше артистката, за която ти разказах миналата пролет, онази, която след два дни ще гледаме в „Сейнт Чарлз“, Колийн Антоанет Дюбоа.

Хлое продължаваше да мърмори извинения, които никак не звучаха естествено, докато по най-прекия път бързаше към къщата на „Рампарт стрийт“. Мелани беше твърдо решена да запази благоприличие и покани Хлое на чай, но тя отказа. Сбогуваха се пред входа. Хлое продължи веднага. Мелани остана на улицата и гледа със сбърчено чело след нея, докато кабриолетът се изгуби от погледа й.

Когато вечерта Роланд се върна, тя не заговори за този случай. Колебаеше се, защото не беше сигурна как трябва да започне. Струваше й се най-разумно първо да разбере как този нов обрат ще се отрази на отношението й към мъжа й и на плановете й за бъдещето. Когато внимателно проучи чувствата си, установи, че е ядосана преди всичко, както сама се уверяваше, от това, че мъжът й толкова малко уважава дадената клетва и се показва пред очите на хората с любовницата си. Досега вярваше, че ако може да разчита на нещо, то е физическото привличане, което Роланд изпитва към нея. Доколкото можеше да съди, това привличане не бе намаляло, но с течение на времето сигурно щеше да се стигне и дотам. И какво ще стане тогава с грандиозните й планове? Убедеността, че тя означава все повече за него, изглежда, е била прибързана. Щом той не я обича и не я желае, значи тя е загубила. Трябва да признае поражението си и да намери друг начин да му отмъсти.