Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 126

— Ах, наистина ли? — беше всичко, което хрумна на Мелани в отговор.

Хлое кимна.

— Съгласна съм да ми отрежат дясната ръка, само и само да живея там. Говори се, че баронесата е още в града и всеки ден ходи да наглежда строежа. Опитах се да склоня Дом да уговори среща с нея, защото исках да попитам дали можем да се настаним в едно от жилищата, но той се възпротиви. Сградите са грандиозни, не намираш ли?

— Да, може да се каже — съгласи се Мелани, която с усилие потисна усмивката си.

— Просто умирам за ковано желязо, особено както се откроява върху тези червени тухли. Четох във вестника, че баронесата иска да отсекат старите тополи на Плас дарм, да направят парк с ограда от ковано желязо и да го нарекат на името на героя от битката при Ню Орлиънс Андрю Джаксън.

— След строителните работи наистина ще трябва да се предприеме нещо.

Продължиха така, докато стигнаха целта си. Хлое навлезе в „Шартр стрийт“ и мина покрай правителствената сграда от испанско време, която се наричаше Кабилдо, покрай високите кули на катедралата „Сейнт Луис“ и покрай презвитерианския манастир, построен първоначално за подслон на свещениците. Принуди коня да забави ход, докато премина във величествен тръс, а камшика си държеше под елегантен ъгъл.

— Ако нямаш ни що против — предложи сестрата на Дом. — Ще направим няколко кръга по улиците около Плас дарм.

— Както искаш — съгласи се Мелани.

Но Хлое, извила шия, за да оглежда разхождащите и да кима на други в преминаващите покрай тях екипажи, не обърна почти никакво внимание на нейния отговор и Мелани реши, че е направила предложението само от учтивост.

Без съмнение всичко около нея беше интересно. Господа във фракове, и високи касторени шапки и млади мъже с меки мустачки крачеха бавно, въртяха бастуните си или ги използваха, за да подчертаят всяка твърда стъпка. Дами на средна възраст се разхождаха под ръка с мъжете си с такава грация, че полите им едва се поклащаха. Пред тях, облечени в снежнобяло, вървяха дъщерите им, понякога една, понякога и три-четири, а подир тях следваха останалите членове от семейството. Момичетата отпред бяха с вдигнати коси, което сочеше, че са на възраст за женене. По раменете на онези, които следваха родителите си, все още висяха дълги плитки. На ъглите стояха продавачки на бонбони — стари негърки с чисти бели престилки и бонета или кърпи на главите, а до тях — цветарките с букети от маргарити и хризантеми, есенни цветя с увита около стеблата сребърна хартия. Вечерният бриз шумолеше в листата на тополите. Откъм реката се чуваше пухтенето на параход.