Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 125

Дженифър Блейк

Мелани се поколеба само за миг, преди да се съгласи. Разходка с кола за глътка въздух в ранната вечер би била известно разнообразие, от което имаше нужда. Хлое можеше да бъде занимателна придружителка, когато искаше, а и полагаше такова усилие да възстанови старото приятелство, че би било дребнаво от нейна страна, ако поне малко не й помогне. Освен това Мелани нямаше нищо против да се запознае малко по-отблизо с живота във френско — креолския град.

От момента, в който тръгнаха, стана ясно, че Хлое се смяташе за умел кочияш. Размахвайки камшика, тя седеше на червената кожена седалка в тъмносиня рокля от офицерски плат, чийто корсаж беше обточен с два реда златни галони, а на раменете имаше златни еполети. На главата си носеше филцово кепе като на стрелците с лък, украсено със златни шнурове. На завоя по улицата, която водеше, към Плас дарм, почти изправи кабриолета на едно колело.

— Толкова съм щастлива, че реши да дойдеш — радваше се тя на висок глас. — В Ню Орлиънс няма много сами момичета на моята възраст, а и не мога постоянно да натрапвам на Дом компанията си. Всичко си има граници. А и той не обича да се вози с мен.

Мелани се усмихна насила и си позволи само едва-едва да отпусне ръката си, с която стискаше седалката. Пред тях се движеше каруца с огромен товар от синкава захарна тръстика. Като видя, че сега ще трябва да се движат малко по-бавно, тя вдигна чантата си от пода и приглади полите на жоржетената си рокля.

— Наистина не мога да си го обясня — отвърна тя. Хлое й хвърли бегъл поглед.

— О, ти ми се подиграваш — извика тя. — Боже мой, колко ми липсваше чудатият ти хумор! Действително трябва да измислим нещо, та да излизаме по-често заедно.

— Да, естествено — отговори Мелани. — Предполагам, че ще отидеш на празненството на Илайза Куитман.

— Дори и насън не ми минава мисълта да го пропусна. И ти ли си поканена?

— Прислужникът на губернатор Куитман донесе днес следобед поканата вкъщи.

— Искрено се надявам да дойдеш. Ще бъде много жалко, ако не можеш — каза Хлое.

— Тъй като Илайза ми обеща да ангажира loge grille, не виждам никаква причина да не дойда.

— Трябва да се погрижиш Роланд да бъде в униформа. Нали е благотворително представление, трябва да има колкото е възможно повече униформи, не мислиш ли?

Мелани хвърли поглед на Хлое, но момичето се беше съсредоточило само върху това, как да задмине каруцата със захарна тръстика. Тя реши да не признава, че Роланд още не й беше казал дали смята да отиде на празненството, така че само промърмори нещо неясно в съгласие.

— Познаваш ли добре Плас дарм? — осведоми се Хлое.

— Да, с Глори често минаваме покрай него на път за френския пазар.

Хлое се обърна и я погледна изненадано.

— Ти ходиш на пазара? Колко вълнуващо! Ние с Дом живеем при приятели на семейството в американския квартал на града, само на няколко преки от Куитманови.

Ужасно се радвам, защото като гостенка съм освободена от всякакви домакински задължения. Не че някога съм нравила нещо друго, освен да определям менюто, да наглеждам прислужничките и да проверявам как са избърсали праха. Но за какво говорех? Ах, да, за Плас дарм. Ако го познаваш, значи си видяла фантастичните нови къщи, които са построили от другата страна. Баронеса Ди Понталба ги е поръчала във френски стил. Казват, че били първите по рода си в Новия свят и в началото на годината щели да бъдат напълно готови. Някои от най-добрите семейства още отсега се подготвят за нанасянето. Баронесата е предложила квартира за сезона на всички знаменитости, които посещават града, за да си подсигури инвестициите. Доколкото чух, едно от най-добрите жилища, които вече са готови, е предложила на мадам Дюбоа.