Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 128

Не бива да действа прибързано. Възможно е да е някакво недоразумение, сцената на площада да се е дължала само на случайна среща. Роланд бе признал възхищението си от актрисата. Ни що чудно, ако е спрял да размени няколко думи за представлението й в чест на Лопес. Не. Би било прекалено голямо съвпадение те с Хлое съвсем неволно да се озоват там точно в момента на тази случайна среща. А трябва да вземе под внимание и държанието на Хлое. Мелани не би се учудила, ако сестрата на Дом е разчитала да ги завари там заедно.

Като размисли по-сериозно, й се стори, че е най-добре просто да изчака. Предстоеше празненството на Куитманови в театъра. Там ще разгледа мадам Дюбоа по-подробно и може би ще си изясни каква е работата. Дотогава не можеше да се държи с Роланд по друг начин, освен хладно, макар че беше неразумно. Когато си легнаха, отдръпна се сковано толкова далеч от него, колкото бе възможно, без да падне от леглото. Когато усети, че протяга ръце към нея, тя му обърна гръб и се изтегна така лениво, сякаш беше страшно уморена. Ръката му погали тънката й талия и спря върху гръдта й. Секунда по-късно той отдръпна ръката си и с въздишка легна по гръб. Мелани също въздъхна беззвучно. Не беше израз на облекчение. Дълго след като дишането му стана дълбоко и равномерно, тя лежа будна и се взира в тъмнината с широко отворени парещи очи.

Мелани се облече много грижливо за театралното празненство. Каза си, че е въпрос на гордост да изглежда колкото е възможно по-добре, не че иска да се мери с френската ирландка, която ще излезе на сцената. Още сутринта си изми косата и я изсуши на слънце, после я четка, докато по-червеникавите места в кестенявите кичури засвяткаха като скъпоценни камъни. След приятната баня, при която щедро използва розовия си сапун, накара Глори да й направи прическата. Камериерката, усетила настроението на Мелани, положи много усилия и надмина себе си.

Преди месеци, когато купуваше траурните си дрехи за случаите, при които щеше да посреща гости вкъщи, Мелани беше избрала и една вечерна рокля. Сега тя бе простряна на леглото и гънките от черна копринена тафта блещукаха на светлината на лампата. Беше с обикновена кройка, с богата пола и прилепнал корсаж с кръгло деколте. Черната дантелена яка, която падаше до лактите, изглеждаше като пелерина. Върху полата беше закрепен дантелен волан. Към нея щеше да сложи черни копринени чорапи и черни сатенени пантофки. С намръщено чело Мелани прокара пръст по твърдата тафта. Точно тази вечер малко цвят щеше да й бъде добре дошъл. Но и при най-добро желание това беше невъзможно.