Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 129

Когато облече роклята и дългите ръкавици от черна дантела, Мелани се обърна, за да се види в огледалото над тоалетката. На фона на блестящия черен плат кожата й се открояваше млечнобяла и нежна като цвят на магнолия. Синьото на очите й и кестенявият тон на косите й изпъкваха невероятно силно. На врата и на ушите й блещукаха перлите на баба й и тя беше принудена да признае, че дори и без ефекта от нещо цветно рядко в живота си е изглеждала така добре.

Стъмни се. Мелани седеше в салона, приготвила до себе си пелерината от сиво кадифе, театралния бинокъл и обшитата с перли черна чантичка. Моментът, в който тя и Роланд трябваше да се срещнат в театъра с другите, все повече наближаваше. Роланд възнамеряваше да се върне по-рано вкъщи, да се изкъпе и да хапне нещо, преди да сложи парадната униформа. Часовникът върху камината не преставаше да трака. Уговореният час настъпи и отмина, а Роланд не идваше.

Мелани скочи и закрачи нагоре-надолу по килима. Къде се бавеше? Той наистина имаше намерение да отиде на тържеството, дори трябваше да го направи, след като й бе разрешил да изпрати на Илайза писмено съгласие. Болезнен беше изводът, че той може да пренебрегва задълженията си, за да се разхожда с една артистка по Плас дарм, но не може да се освободи навреме, за да спази уговорката със съпругата си. Тя намираше известна утеха в мисълта, че Роланд не може да бъде с тази жена сега, тъй като тя сигурно е в театър „Сейнт Чарлз“.

Какво ли ще си помисли Илайза, ако не отидат? Или Дом? А Хлое? Колко време ще мине, докато всички научат, че съпругът й не държи на нея?

Можеше поне да й прати бележка, за да обясни закъснението си и да й съобщи дали изобщо възнамерява да се прибере вкъщи. Само ако знаеше как да стигне до театъра, щеше да отиде без него. Но тъй като нямаха кола, Роланд мислеше да наеме файтон и да я вземе с него. Естествено би могла да отиде и пеша. Точно така се движеха досега и тя, и Глори, и Роланд, но ще пристигне така раздърпана и задъхана, че ще представлява жалка картина, още по-лошо, отколкото ако изобщо не отиде.

Шумът от спираща кола я откъсна от тъжните й мисли. Дори и в тъмнината можа да различи, че мъжът, който слезе, не е Роланд. Той се качи по стълбите и тъй като Мелани знаеше, че Глори е в кухнята от другата страна на вътрешния двор, отвори сама, когато се почука.

На вратата стоеше Дом. Усмихнато свали шапка.

— Вашата карета ви очаква, милейди.

— Моята карета?

— Като не дойде, Илайза се разтревожи за теб. Тя видя генерал Лопес да влиза в театъра и изпрати някого да се осведоми дали му е известна причината, поради която ще закъснеете. Генералът й съобщил, че Роланд още продължава да разтоварва оръжие и муниции. Пратката пристигнала късно следобед и той не можел да тръгне, преди всичко да е разтоварено, прибрано и заключено на сигурно място в арсенала.

— Разбирам. Много мило, че дойде да ми го кажеш.

— Това не е единствената причина, поради която съм тук. Илайза мисли, че ще предпочетеш още сега да дойдеш в театъра, а Роланд би могъл да дойде по-късно, след като се освободи от задълженията си. Предложих аз да ти съобщя това и да ти служа за придружител.